— Добре, Бутс? До след малко?
— Чао! — помаха му Бутс над рамото на Дулсет. Явно никак не се тревожеше от раздялата.
Грегор зави надясно. Мястото наистина приличаше донякъде на училищна съблекалня, ако съблекалните бяха внушителни на вид и миришеха хубаво. По стените бяха изваяни екзотични морски създания, а маслените лампи хвърляха златисто сияние. „Добре де, но има нещо като пейки и шкафчета ”, помисли си той, като огледа каменните пейки и отворените кабини в единия край на помещението.
Марет влезе след него и обясни:
— Това е мястото за преобличане. Там са помещенията за облекчаване и пречистване. Имаш ли нужда от нещо, Горноземецо Грегор?
— Не, благодаря, мисля, че мога да се оправя и сам — каза Грегор.
— Ще бъдем в коридора, ако ти потрябва нещо — каза Марет.
— Добре, много благодаря — каза Грегор. Когато долноземецът се измъкна през вратата, Грегор почувства как мускулите на лицето му се отпускат. Хубаво беше да е сам.
Огледа бързо мястото. В „помещението за облекчаване” имаше само солиден каменен стол с изрязан в средата му отвор. Когато погледна вътре, Грегор видя как отдолу постоянно се стича вода. „О, това трябва да е тоалетната”, помисли си той.
В „помещението за пречистване” имаше малък, вдигащ пара басейн със стъпала, които водеха надолу във водата. Ухание изпълваше въздуха. Цялото тяло го заболя от копнеж да влезе във водата.
Грегор бързо се върна в помещението за преобличане и смъкна потните си дрехи. Обзет от смущение, се облекчи в тоалетната. После забърза към басейна. Пробва температурата с големия пръст на крака си и бавно влезе във вдигащата пара вода. Стигаше му до кръста, но откри, че около басейна имаше кръгла пейка. Когато седна, водата стигна чак до ушите му.
Водното течение го обгърна и отпусна схванатите мускули на раменете и гърба му. Грегор потопи ръка в басейна и усети водата през пръстите си. Също като водата в тоалетната, тя се вливаше от единия край на банята и изтичаше от другия.
„Сигурно е някаква подземна система”, помисли си той.
Рязко се надигна и седна, когато го осени идеята. Водата идваше отнякъде! И отиваше нанякъде!
Щом водата можеше да влиза и излиза от двореца… може би и той щеше да успее.
Глава 6
Грегор се изтърка старателно с гъбата и с някакво лепкаво вещество, което намери в една купа до басейна. Покри с лепкавото нещо косата си и дори си почисти ушите отвътре, обзет от желание да премахне от себе си всяка следа от миризмата на горноземец. Ако щеше да прави опит за бягство, трябваше да бъде възможно най-неразличим от домакините си.
На куки до басейна висяха няколко бели кърпи. Грегор не можа да разпознае плътната тъкана материя. „Определено не е памук” промърмори той, но беше мека и попиваше водата много по-добре от тънките, износени кърпи, които използваха у дома.
Върна се в помещението за преобличане, като подсушаваше косата си, и откри, че дрехите му бяха начезнали. На тяхно място имаше спретната купчинка сиво-синкави дрехи. Риза, панталони и нещо, което приличаше на бельо. Бяха много по-фини от кърпите — на пипане бяха меки и гладки като коприна. „Каква ли е тази материя?”, зачуди се той, докато обличаше ризата.
Обу чифт плетени сламени сандали и излезе безшумно от стаята за преобличане. Марет и Пердита го чакаха.
— Какво стана с дрехите ми? — попита Грегор.
— Бяха изгорени — каза Марет предпазливо. Грегор усети, че Марет се боеше да не би той да се ядоса.
— Изключително опасно беше да ги задържим — каза Пердита вместо обяснение. — Пепелта не мирише.
Грегор сви рамене, за да покаже, че не го е грижа.
— Страхотно — каза той. — Тези ми стават чудесно.
Марет и Пердита изглеждаха облекчени.
— След няколко дни с нашата храна и ти няма да излъчваш силна миризма — каза Пердита насърчително.
— Това ще е хубаво — отбеляза Грегор сдържано. Долноземците определено бяха обсебени от миризмата му.
Дулсет се появи откъм лявата страна на банята, носейки надаващата щастливи писъци чиста Бутс. Бутс беше с мека розова ризка и чист памперс, направен от същата материя като кърпата за баня на Грегор. Тя протегна крак и посочи гордо към новия сандал на крачето си.
— Санда’и — каза тя на Грегор.
Той протегна крак да ѝ покаже своите.
— И аз си имам такива.
Предположи, че бяха изгорили и дрехите на Бутс. Помъчи се да си спомни как беше облечена в случай че му се наложи да опише липсващите неща пред майка си. Един мръсен памперс — никаква загуба. Чифт ожулени розови сандали, които и без това ѝ бяха малки — нищо особено. Тениска, цялата в петна. Вероятно нямаше да е проблем.