Изведнъж не искаше да чуе и дума повече за Подземната страна. Трябваше да се измъкне оттук.
Глава 7
Тъмнината притисна очите на Грегор и му се стори, че тя има физическа тежест, като водата. Никога преди не беше оставал напълно без светлина. Вкъщи през прозорчето на стаята му проникваше светлина от уличните лампи, фаровете на колите и от време на време някоя пожарна. Тук, щом духна пламъка на маслената лампа, имаше чувството, че е ослепял напълно.
Изкушаваше се пак да запали лампата. Марет му беше казал, че в коридора пред стаята му по цяла нощ горят факли и може да я запали оттам. Но Грегор искаше да пести маслото. Щеше да е загубен без него, щом излезеше от Регалия.
Бутс издаде гъгнив звук и притисна гръб по-плътно към хълбока му. Той я прегърна. Прислужниците им бяха приготвили отделни легла, но Бутс се беше покатерила направо при Грегор.
Не се беше оказало трудно да убедят долноземците да ги извинят, за да си легнат. Всички виждаха, че Бутс едва си държи очите отворени, а и самият той сигурно имаше доста изтощен вид. Но не беше. Усещаше силен прилив на адреналин и се страхуваше другите да не чуят как бие сърцето му през тежките завеси, които отделяха тяхната спалня от главната зала. Не можеше да става и дума за сън.
Преди лягане ги бяха подканили да се изкъпят още веднъж. Това беше донякъде наложително за Бутс, която, освен с яхнията, си беше оплескала къдриците и с някакъв пудинг. Грегор също не възрази. Водата му предоставяше тихо място, където да обмисли плана си за бягство.
Освен това му даде шанс да разпита Дулсет за водопроводната система в двореца, без да изглежда подозрително.
— Как така имате топла и студена течаща вода? — попита той.
Тя му каза, че водата се изпомпва от поредица топли и студени извори.
— И после пак се излива обратно в някой извор? попита той невинно.
— О, не, така няма да е прясна — каза Дулсет. — Мръсната вода се излива в реката под двореца, а оттам тече към Водния път.
Това беше точно информацията, която му трябваше. Реката под двореца беше пътят им за измъкване. Още по-добре — водеше към Водния път. Грегор не знаеше точно какво беше това, но Викус беше споменал, че оттам има два входа към Горната земя.
Бутс пак се размърда насън и Грегор я потупа с ръка, за да я успокои. Докато не стана време за лягане, тя не показваше с нищо, че ѝ е мъчно за вкъщи. Но беше добила тревожно изражение, когато ѝ каза, че е време да спи.
— Мама? — попита тя. — Лизи?
Нима Лизи бе заминала с автобуса за лагера същата тази сутрин? Струваше му се, че е било преди хиляда години.
— Вкъщи? Мама? — настояваше Бутс. Макар да беше изтощена, трудно я беше накарал да заспи. Сега, от неспокойното ѝ мятане насам-натам, се досещаше, че сънува ярки сънища.
„Вероятно пълни с гигантски хлебарки и прилепи” помисли си той.
Нямаше как да определи колко време беше минало. Час? Два? Но малкото шум, който долиташе през завесата, беше спрял. Ако смяташе да прави това нещо, трябваше да се залавя за работа.
Грегор внимателно се освободи от Бутс и стана. Потърси пипнешком в тъмното и намери раницата, която Дулсет му беше дала. Да настани Бутс в нея се оказа сложна работа. Накрая просто стисна очи и остави другите си сетива да действат. Така беше по-лесно. Накрая намести Бутс в раницата и я метна на гръб.
Бутс промърмори: „Мама” и главата ѝ клюмна на рамото му.
— Работя по въпроса, бебче — прошепна той в отговор и затърси лампата по масата. Това беше всичко, което щеше да вземе. Бутс, раницата и лампата. Ръцете щяха да му трябват за други неща.
Грегор тръгна слепешком към завесата и отметна края ѝ настрани. От далечния коридор идваше достатъчно светлина от факлите и видя, че нямаше никой. Долноземците не си бяха направили труд да поставят стражи пред вратата му сега, когато го познаваха по-добре. Стараеха се да го накарат да се почувства като гост, а и без това къде щеше да отиде?
„Надолу по реката", помисли си той мрачно. „Накъдето и да води”.
Започна да се промъква по коридора, като внимавашe да стъпва безшумно с босите си крака. За щастие Бутс продължаваше да спи. Планът му щеше да с е провали, ако тя се събудеше, преди да е излязъл от двореца.
Спалнята им се намираше в удобна близост до банята и Грегор тръгна, следвайки шума на водата. Планът му беше прост. Реката течеше под двореца. Ако успееше да се добере до приземния етаж, без да изгуби шума на водата, трябваше да открие мястотo, откъдето тя се оттичаше в реката.