Пред него разцъфна в усмивка муцуната на чудовищен плъх.
Глава 8
— А, ето те и теб най-после — изрече лениво плъхът. — Ако се съди по вонята ти, отдавна трябваше да си тук. Гледай, Фангор, довел е мъничето.
Над рамото на първия плъх се подаде дълъг нос. Онзи си имаше приятел.
— Какво вкусно парченце е само — рече Фангор с мазен, плътен глас. — Ще ти дам цялото момче, ако оставиш това сладко мъниче само за мен, Шед.
— Изкушаващо е, но по него има повече кокали, отколкото месо, а пък тя е такава апетитна хапка — каза Шед. — Признавам, че съм доста раздвоен от предложението ти. Изправи се, момче, дай да видим по-добре какво имаш по себе си.
Хлебарките бяха чудновати, прилепите — стряскащи, но тези плъхове бяха откровено ужасяващи. Приседнали на хълбоците си, бяха високи поне метър и осемдесет, а под сивата козина на краката, ръцете им, или както там се наричаха, изпъкваха мускули. Най-ужасната част от всичко, обаче, бяха зъбите им — петнайсет сантиметрови резци, които сгърчаха от мустакатата уста.
Не, най-ужасната част беше, че явно се канеха да изядат Грегор и Бутс. Някои хора мислеха, че плъховете не ядат хора, но Грегор знаеше по-добре. Дори плъховете с обичайни размери биха нападнали човек, ако е безпомощен. Плъховете набелязваха за жертви бебетата, старите хора, слабите, беззащитните. Носеха се разни истории… за бездомника в задната уличка… за малко момче, което бе изгубило два пръста… прекалено ужасни, за да мисли за тях.
Грегор бавно се изправи на крака, като взе отново факлата, но я задържа до тялото си, без да я вдига, и притисна Бутс към стената на пещерата.
Носът на Фангор потрепна:
— Този тук е хапнал рибка за вечеря. Гъбка, житце и малко зеленичко. Звучи много вкусно, трябва да признаеш, Шед.
— Но мъничето е пирувало с кравешка яхния и сметана — отвърна Шед. — Да не споменаваме, че самата тя явно е хранена с мляко.
Сега Грегор разбра за какво беше цялото това настояване за къпането. Щом плъховете можеха да подушат няколкото зелени листа, които беше изял преди часове, сигурно имаха невероятно обоняние.
Долноземците не бяха проявили грубост, когато искаха да се изкъпе. Искаха да го опазят жив!
Колкото и да се беше мъчил да избяга от тях, сега го обзе отчаяно желание да го намерят. Трябваше да удържи плъховете. Това щеше да му даде време. Изразът го стресна. Викус беше казал, че ако хлебарките го убият, това не би им дало време. Дали под „време” долноземците нямаха предвид просто „още живот”?
Изтупа дрехите си и се опита да възприеме небрежния тон на плъховете:
— Може ли да вметна нещо по този въпрос? — попита той.
За негова изненада Фангор и Шед се засмяха.
— Ама той говори! — зарадва се Шед. — Какъв кеф! Обикновено чуваме само писъци и хленчене! Кажи ни, Горноземецо, какво те прави толкова храбър?
— О, не съм храбър — възрази Грегор. — Бас държа, че можете да подушите това.
Плъховете се засмяха отново:
— Вярно, в потта ти се долавя много страх, но все пак успя да ни заговориш.
— Ами, помислих си, че може да ви хареса да опознаете храната си по-добре — каза Грегор.
— Този ме кефи, Шед! — изрева Фангор.
— И мен! — задави се от смях Шед. — Хората обикновено са много скучни. Викам, може да си го задържим, Фангор.
— О, Шед, как ще стане тая работа? Това ще повлече много обяснения, а и от толкова смях огладнях — рече Фангор.
— И аз — призна Шед. — Но трябва да се съгласиш, много е жалко да изядеш такава забавна плячка.
— Много жалко, Шед — съгласи се Фангор. — Но неизбежно. Ще се заемаме ли?
И с тези думи двата плъха оголиха зъби и се приближиха към него. Грегор замахна към тях с факлата, която остави във въздуха диря от искри. Държеше я пред себе си с две ръце, като меч, и тя осветяваше ярко лицето му.
Плъховете се заковаха на място. Отначало си помисли, че се страхуват от пламъка, но беше нещо друго. Изглеждаха изненадани.
— Гледай, Шед — сянката му — обади се приглушено Фангор.
— Забелязвам я, Фангор — каза Шед тихо. — И той е само едно момче. Мислиш ли, че той е…?
— Не е, ако го убием! — изръмжа Фангор и се хвърли към гърлото на Грегор.
Първият прилеп се появи толкова безшумно, че нито Грегор, нито прекалено заетите плъхове го видяха. Той блъсна Фангор във въздуха и го отклони от посоката му.
Фангор се удари в Шед и двата плъха паднаха един върху друг. Само след миг бяха пак на крака и се нахвърлиха върху нападателите си.