Грегор видя как Хенри, Марет и Пердита насочват прилепите си на зигзаг над главите на плъховете. Освен че трябваше да внимават да не се сблъскат в това тясно пространство, трябваше да избягват и острите нокти на плъховете. Фангор и Шед можеха с лекота да подскочат на три метра във въздуха, а искрящият таван на пещерата над брега не беше кой знае колко по-висок.
Хората започнаха да пикират към плъховете и размахваха мечове. Фангор и Шед отвръщаха ожесточено с нокти и зъби. Кръв започна да обагря брега, но Грегор не можеше да определи чия беше.
— Бягай! — изкрещя Хенри на Грегор, когато профуча покрай него. — Бягай, Горноземецо!
Част от него искаше да бяга, отчаяно искаше, но не можеше. Първо, нямаше представа къде да отиде. Лодката му беше високо на брега, а тунелът… предпочиташе да рискува на открито, вместо в тунела, ако трябваше да си има работа с плъховете.
Спираше го и друго — знаеше, че долноземците бяха тук само заради него. Не можеше да избяга и да ги остави да се бият сами с плъховете.
Но какво можеше да направи?
И този момент Шед захапа крилото на прилепа на Марет и го задържа. Прилепът се бореше да се освободи, но Шед държеше здраво. Пердита се появи зад Шед и отнесе ухото му с един удар на меча си. Шед нададе болезнен вой и пусна прилепа на Марет.
Но докато Пердита започна да се издига пак във въздуха, Фангор скочи върху прилепа ѝ, като откъсна снопче козина от врата му и запрати самата Пердита към земята. Пердита падна, удари главата си в стената на пещерата и изгуби съзнание. Фангор застана над нея и насочи зъби към врата ѝ.
Грегор нямаше спомен да е обмислял следващия си ход, той просто се случи. В един миг беше притиснат към стената, а в следващия скочи напред и заби с всичка сила факлата си в муцуната на Фангор. Плъхът нададе пронизителен писък, отстъпи назад и се наниза право на меча на Хенри. Безжизненото тяло на Фангор падна на земята, повличайки меча със себе си.
Писъкът на Фангор най-после събуди Бутс, която хвърли един поглед над рамото на Грегор и ревна с пълно гърло. Писъците ѝ отекнаха от стените, като хвърлиха Шед в бесен пристъп на паника и объркаха прилепите.
— Как се справяте там, Марет? — изкрещя Хенри.
— Можем да удържим! — провикна се Марет, макар че от раненото крило на неговия прилеп хвърчаха пръски кръв.
Нещата не изглеждаха добре. Прилепът на Марет губеше контрол, Хенри беше невъоръжен, Пердита беше в безсъзнание, прилепът ѝ се мъчеше да си поеме дъх на земята, Бутс се дереше с цяло гърло, а Шед беше обезумял от болка и страх. Макар че кървеше обилно, не бе изгубил нищо от бързината и силата си.
Марет отчаяно се опитваше да отблъсне плъха от Пердита, но беше сам. Хенри долетя и се намеси, но не можеше да се приближи твърде много без меч. Грегор се наведе над Пердита, като държеше факлата. Тя изглеждаше твърде крехка защита срещу обезумелия Шед, но трябваше да направи нещо.
В този момент Шед скочи и хвана прилепа на Марет за краката. Прилепът се блъсна в стената; Марет също. Шед се нахвърли върху Грегор.
— Мъртъв си! — изкрещя той. В отговор Бутс изпищя ужасено, когато Шед се хвърли към тях. Грегор се напрегна да посрещне нападението, но Шед така и не успя. Вместо това издаде задавен звук и одраска с лапа по острието, което стърчеше от гърлото му.
Грегор зърна прилепа на Лукса, Аврора, която правеше лупинг. Нямаше представа кога беше пристигнала. Лукса сигурно беше летяла надолу с главата, когато беше пробола Шед. Макар че Лукса се беше притиснала плътно към гърба на Аврора, тя едва успя да се измъкне от маневрата, без да я удари и тавана.
Шед се отпусна тежко до стената, но не му бяха останали сили да се бори. Очите му се впиха с изгарящ поглед в тези на Грегор:
— Горноземецо — изгъргори той, — ще те преследваме до последния плъх. — И с тези думи умря.
Грегор имаше само един миг да си поеме дъх, преди Хенри да се приземи до него. Той избута Грегор на брега, вдигна Пердита на ръце и излетя, като изкрещя:
— Обгорете земята!
С кръв, шуртяща по лицето му от една дълбока рана на челото му, Марет вече изтръгваше мечовете от Шед и Фангор. Завлече плъховете в реката и тя бързо отнесе телата им. Прилепът му колебливо успя да раздвижи отново криле и той се качи с усилие на гърба му. Марет хвана раницата на Бутс, вдигна Грегор и го сложи по корем пред себе си.
Грегор видя как Аврора хваща с нокти за раменете ранения прилеп на Пердита и го отнася. В някакъв момент Лукса беше взела маслената лампа от лодката. Когато се издигнаха във въздуха, тя я разби в земята.