— Двама хвъркачи са извън строя и не можем да свестим Пердита, защото на Горноземеца му е хрумнало да бяга! Да го удрям? Казвам да го захвърлим в Мъртвата земя и да го оставим да се оправя сам! — кресна Лукса.
— Все едно, Лукса, това е недостойно — каза Викус, но Грегор виждаше, че новината го е разстроила. — И двата плъха ли са мъртви?
— Мъртви и хвърлени в реката — каза Лукса. — Обгорихме земята.
— Двамата с теб ще обсъдим този въпрос по-късно — заяви Викус строго. — Съветът не е доволен.
— Не ме интересува от какво не е доволен съветът — промърмори Лукса, но избягваше погледа на Викус.
„Значи тя не е трябвало да бъде там”, помисли си Грегор. „И тя е загазила”. Искаше му се да може да се наслади на мига, но беше твърде разкъсван от тревога, вина и изтощение, за да го е грижа. Освен това, Лукса му беше спасила живота, като уби Шед. Предполагаше, че ѝ е длъжник, но лицето му още пареше от плесницата, затова не повдигна въпроса.
— Няма удря — повтори Бутс и Викус се обърна към тях.
Също като Лукса, Грегор нямше сили да го погледне в очите.
— Какво направи Горноземеца, Лукса? Би ли се или побягна? — попита Викус.
— Хенри казва, че се е бил — призна неохотно Лукса. — Но без умения или познание за оръжията.
На Грегор му се прищя да възрази: „Хей, имах само една глупава факла!” Но защо да си прави труда?
— Значи притежава голям кураж — отбеляза Викус.
— Куражът без предпазливост води до ранна смърт или поне това ми повтаряш ти всеки ден — каза Лукса.
— Повтарям ти го, а ти чуваш ли? — отговори Викус, като повдигна вежди. — Не чуваш, както не чува и гой. И двамата сте твърде млади, за да сте глухи. Развържете му ръцете и ни оставете — обърна се той към стражите.
Грегор почувства как едно острие прерязва въжетата на китките му. Започна да ги разтрива, за да възстанови кръвообращението си. Бузата му пулсираше, но нямаше да достави на Лукса удоволствието да види как пипа мястото.
Бутс протегна ръка през рамото му и докосна следите от въжето по китките му.
— О-о… — изхленчи тя. — О-о…
— Добре съм, Бутс — каза той, но тя само поклати глава.
— Да се съберем тук — каза Викус и седна до масата. Грегор и Лукса не помръднаха. — Да се съберем тук, защото трябва да обсъждаме! — настоя Викус, като стовари длан върху каменната повърхност. Този път ѝ двамата седнаха, възможно най-далече един от друг.
Грегор вдигна Бутс над главата си и я измъкна от раницата. Тя се настани на скута му, като обви здраво ръцете му около себе си и гледаше Викус и Лукса с големи, едновременно тържествени и сериозни очи.
„Сигурно след тази нощ Бутс няма да мисли, че всички на света са ѝ приятели” каза си Грегор. Тя все някога трябваше да го разбере, но така или иначе беше тъжно.
Викус поде:
— Горноземецо Грегор, има много неща, които не разбираш. Ти не говориш, но лицето ти говори вместо теб. Разтревожен си. Разгневен си. Вярваш, че си бил прав да избягаш от хората, задържали те против волята ти, но дълбоко скърбиш, че сме пострадали при спасяването ти. Не ти казахме за плъховете и въпреки това Лукса те обвинява за нашите загуби. Струва ти се, че сме твои врагове, но ти дадохме време.
Грегор не отговори. Помисли си, че това до голяма степен обобщаваше нещата, с изключение на факта, че Лукса го беше ударила.
Викус прочете мислите му:
— Лукса не биваше да те удря, но вашата битка можеше да завърши с ужасната смърт на онези, които обича. Тя е чувствителна на тази тема, защото родителите ѝ бяха убити от плъхове.
Лукса възкликна:
— Това не е негова работа!
Изглеждаше толкова разстроена, че самият Грегор едва се сдържа да не възрази. Каквото и да му беше направила, това не го засягаше.
— Но аз я превръщам в такава, Лукса, защото имам причина да смятам, че може би на самия Грегор му липсва баща — продължи Викус.
Сега беше ред на Грегор да придобие шокирано изражение:
— Откъде знаеш?
— Не знам със сигурност, мога само да предполагам. Кажи ми, Горноземецо Грегор, разпознаваш ли това? — Викус пъхна ръка в наметалото си и измъкна нещо.
Беше метален ключодържател, на който се полюшваха няколко ключа. Но грубо изплетената дръжка от червена, черна и синя кожа беше това, от което на Грегор му спря сърцето. Самият той я беше направил в часа по ръчен труд на същия онзи летен лагер, където Лизи беше сега. Можеше да изработиш три неща: гривна, разделител за книги или ключодържател. Грегор си беше избрал ключодържателя.
Баща му не ходеше никъде без него.
ЧАСТ 2