Грегор Горноземеца [bg]

ДОЛНОЗЕМЦИ, ПАЗЕТЕ СЕ ЗОРКО:
НА КОСЪМ ВАШЕТО ВРЕМЕ ВИСИ.
И ЛОВЦИТЕ В ЖЕРТВИ ПРЕВРЪЩАТ СЕ,
В ЧЕРВЕНО ОБАГРЯТ СЕ БЕЛИ ВОДИ.
ТЕЗИ, ДЕТО В МРАКА УЛОВЕНАТА ПЛЯЧКА ГРИЗАТ,
ДНЕС ДОМА ВИ СА ПРАТЕНИ ДА РУШАТ.
БЕЗНАДЕЖДНИТЕ ТЪРСЯТ ПОСЛЕДНА НАДЕЖДА И
ТРЪГВАТ НА ПЪТ.

ГОРНОЗЕМЕЦЪТ-ВОИН, НА ЯСНОТО СЛЪНЦЕ ДЕТЕ,
СВЕТЛИНАТА В СВЕТА НИ ЩЕ ВЪРНЕ — А МОЖЕ БИ НЕ.
НО СБЕРЕТЕ СЪСЕДИТЕ СВОИ И
ПОСЛЕДВАЙТЕ НА ВОИНА ЗОВА,
ИЛИ ПЛЪХОВЕ СИВИ ЩЕ ПОГЪЛНАТ СВЕТА.

ГОРНОЗЕМЦИ ДВАМИНА И ДВАМА ПОТОМЦИ
КРАЛСКИ ОТ ДОЛНИЯ СВЯТ,
ДВАМА СМЕЛИ ХВЪРКАЧИ И ДВАМА ПЪЛЗЛИВЦИ;
И ДВАМА „ПРЕДАЧИ” НАКРАЙ ЩЕ СКЛОНЯТ.
ЕДИН ГРИЗАЧ РЕДОМ, ЕДИН ПЪК –
ИЗГУБЕН В ОТМИНАЛИ ДНИ.
И ОСМИНА ЩЕ БЪДАТ С НАС,
МЪРТЪВЦИТЕ КОГАТО БРОИМ.

ТОЗИ, КОЙТО ПОСЛЕДЕН ЗАГИНЕ,
ВЕРНОСТТА СИ КОМУ ЩЕ ДАРИ?
В РЪЦЕТЕ СИ ТОЙ НА ОСМИНАТА СЪДБАТА ДЪРЖИ.
ЗАТОВА ПОВЕЛЕТЕ МУ — НЕКА ГРИЖЛИВО ДА БДИ,
НЕКА БЪДЕ НАЩРЕК, ЩОМ СЪС СКОК ПОЛЕТИ.
ЧЕ ЖИВОТЪТ В СМЪРТ СЕ ПРЕВРЪЩА,
А МОЖЕ СМЪРТТА ЖИВОТ ДА РОДИ.

Грегор дочете стихотворението, не беше съвсем сигурен какво да каже и само измърмори:

— Какво значи това?

Викус поклати глава:

— Никой не знае със сигурност. Разказва за мрачно време, когато бъдещето на народа ни е неясно. Говори се за пътуване, не само на хора, а на много създания, което може да доведе или до избавление, или до разруха. Пътуването ще се предвожда от горноземец.

— Да, добре, тази част я схванах. Горноземецът воин и тъй нататък — каза Грегор.

— Попита защо плъховете хранят такава дълбока омраза към горноземците. Защото знаят, че един от тях ще е воинът от пророчеството — каза Викус.

— О, ясно — каза Грегор. — Е, кога ще дойде той?

Викус прикова очи върху Грегор:

— Вярвам, че вече е тук.

Глава 11

Грегор се събуди от неспокоен сън. Сцени на окървавени реки, баща му, заобиколен от плъхове, и Бутс, падаща в бездънни пещери, се вплитаха и разплитаха в сънищата му цяла нощ.

О, да. А после и тази история с воина.

Беше се опитал да им каже. Когато Викус намекна, че той е воинът от „Сивото пророчество” Грегор почти се изсмя. Но Викус беше сериозен.

— Сбъркали сте човека — каза Грегор. — Сериозно, кълна се, не съм никакъв воин.

Защо да се преструва и да им дава напразни надежди? Самурайските воини, воините на апачите, африканските воини, средновековните воини. Беше гледал филми. Беше чел книги. По никакъв начин не приличаше на какъвто и да е воин. Първо, те бяха големи мъже и обикновено имаха на разположение множество специални оръжия. Грегор беше на единайсет и освен ако една двегодишна сестра не се броеше за специално въоръжение, беше дошъл с празни ръце.

Освен това Грегор не обичаше да се бие. Отвръщаше на удара, ако някой му налетеше в училище, но това не се случваше често. Не беше особено едър, но се движеше бързо и другите гледаха да не се спречкват с него. Понякога се намесваше, ако банда момчета налагаха с юмруци някое от по-малките деца; не обичаше да гледа такива неща. Но никога не си търсеше битките, а не беше ли воденето на битки главното занимание на воините?

Викус и Лукса бяха изслушали възраженията му. Помисли си, че може и да беше убедил Лукса — тя все едно нямаше много високо мнение за него, — но Викус беше по-упорит.

— Колко горноземци оцеляват след падането в Подземната страна, как смяташ? Според мен един на десет. А колко успяват да се спасят от плъховете след това? Може би пак един на десет. Да приемем, че от хиляда горноземци оцеляват десет. Не е ли странно стечение на обстоятелствата това, че не само баща ти, а и ти и сестра ти пристигнахте живи при нас? — каза Викус.

— Предполагам, че е донякъде странно — призна Грегор. — Но не проумявам защо това ме превръща в точно този воин.

— Ще проумееш, когато разбереш по-добре пророчеството — каза Викус. — Всеки носи собствената си съдба. На тези стени е записана нашата съдба. А съдбата ти, Грегор, изисква да играеш роля в нея.

— Не знам за тая работа със съдбата — каза Грегор. — Искам да кажа, татко и Бутс, и аз… всички имаме едно и също перално помещение и се приземихме някъде доста близо до вас, затова си мисля, че е по-скоро съвпадение. Бих искал да помогна, но вероятно ще трябва да почакате още малко вашия воин.

Викус само се усмихна и каза, че ще поставят въпроса пред съвета на сутринта. Тази сутрин. Сега.