Въпреки всичките си притеснения — а той имаше такива в изобилие — Грегор не можеше да отрече едно чувство на зашеметяващо щастие, което го обземаше от време на време. Баща му беше жив! Почти веднага го заливаше нова вълна на тревога. „Да, жив е, но е пленен от плъховете!” И въпреки това, баба му винаги казваше: „Докато има живот, има надежда”.
Леле, колко ли щеше да ѝ хареса на баба му, ако знаеше, че за него се говори в някакво пророчество? Но, разбира се, не ставаше дума за него. Това беше някакъв воин, който — да се надяваме — щеше да се появи съвсем скоро и да му помогне да освободи баща си.
Това беше главната му цел сега. Как да спаси баща си?
Завесата се отвори и Грегор примижа на светлината. На прага стоеше Марет. Подутината на лицето му беше изчезнала, но синините щяха да останат още доста време.
Грегор се зачуди дали стражът още му беше ядосан, но Марет изглеждаше спокоен.
— Горноземецо Грегор, съветът изисква присъствието ти — каза той. — Ако побързаш, можеш първо да се измиеш и да се нахраниш.
— Добре — каза Грегор, надигна се и осъзна, че Бутс е облегнала глава на ръката му. Изправи се внимателно, без да я събуди. — Ами Бутс?
— Тя може да си спи — каза Марет. — Дулсет ще я наглежда.
Грегор се изкъпа набързо и се преоблече в чисти дрехи. Марет го заведе в малка стая, където беше сложено ядене, после застана на пост пред вратата.
— Хей, Марет — обади се Грегор, привличайки вниманието на стража. — Как са всички? Искам да кажа, Пердита и прилепите? Добре ли са?
— Пердита най-накрая се свести. Прилепите ще се оправят — каза Марет с равен тон.
— О, това е страхотно! — възкликна Грегор с облекчение. След положението на баща му, това, което го потискаше най-много, беше състоянието на долноземците.
Погълна лакомо закуската от хляб, масло и омлет с гъби. Пи горещ чай, приготвен от някаква билка и усети прилив на енергия.
— Готов ли си да се изправиш пред съвета? — попита Марет, като погледна празната му чиния.
— Напълно! — каза Грегор и скочи на крака. Чувстваше се толкова добре, колкото не се беше чувствал, откакто бе пристигнал в Подземната страна. Новината за баща му, възстановяването на долноземците, сънят и храната го съживиха.
Съветът, група от десетина възрастни долноземци, се беше събрал около кръгла маса в една стая до Високата зала. Грегор видя Викус и Соловет, които му се усмихнаха окуражително.
Лукса също беше там, с уморен и предизвикателен вид. Грегор можеше да се обзаложи, че са ѝ се карали за това, че снощи е тръгнала със спасителния отряд. Сигурен беше, че не е показала и най-малък признак на съжаление.
Викус представи хората около масата. Всички имаха странно звучащи имена, които Грегор моментално забрави. Съветът започна да му задава въпроси. Всякакви неща, като например кога е роден и дали може да плува и с какво се занимава в Горната земя. За много от тези неща не можеше да проумее защо са толкова важни. Наистина ли имаше значение, че любимият му цвят е зеленият? Двама долноземци обаче усърдно записваха всяка негова дума, сякаш беше безценна.
След известно време съветът сякаш забрави за присъствието му и съветниците заспориха помежду си. Долови фрази от рода на „син на слънцето” и „в червено обагрят се бели води”, и разбра, че говореха за пророчеството.
— Извинете — намеси се той накрая. — Предполагам, че Викус не ви е казал, но аз не съм воинът. Вижте, моля ви, това, което наистина ми е нужно, е да ми помогнете да отведа баща си у дома.
Всички на масата се втренчиха в него за миг, а после заговориха още по-възбудено. Сега непрекъснато чуваше думите „последвайте на воина зова”.
Накрая Викус почука с пръсти по масата, за да въведе ред:
— Членове на съвета, трябва да решим. Тук седи Грегор Горноземеца. Кой го смята за воина от „Сивото пророчество”?
Десет от дванайсетте вдигнаха ръце. Лукса не повдигна ръце от масата. Или не смяташе, че той е воинът, или не ѝ беше позволено да гласува. Вероятно и двете.
— Вярваме, че ти си воинът — каза Викус. — Ако ми призовеш да ти помогнем да върнеш баща си, ще откликнем на твоя призив.
Щяха да му помогнат! Кого го беше грижа защо?
— Добре, супер! — каза Грегор. — Каквото се надига! Искам да кажа, вярвайте каквото си искате. Няма проблем.
— Трябва да започнем пътуването възможно най-бързо — каза Викус.
— Готов съм! — заяви Грегор нетърпеливо. — Нека само да взема Бутс и можем да тръгваме.
— А, да, бебето — каза Соловет. И последва нова поредица от спорове.