— Чакайте! — изкрещя Викус. — Това ни струва много време. Грегор, не сме убедени, че пророчеството включва сестра ти.
— Какво? — възкликна Грегор. Не можеше да си спомни пророчеството много добре. Трябваше да попита Викус дали може да влезе в стаята и да го прочете отново.
— Пророчеството споменава дванайсет създания. Само две са описани като горноземци. Ти и баща ти напълвате този брой — каза Соловет.
— В пророчеството се говори и за един изгубен. Това може да е баща ти и тогава Бутс е вторият горноземец. Но може да става въпрос и за плъх — каза Викус. — Пътуването ще бъде трудно. Пророчеството предупреждава, че четирима от дванайсетте ще изгубят живота си. Може би е най-разумно да оставиш Бутс тук.
Около масата се разнесе всеобщ одобрителен шепот.
На Грегор му се зави свят.
Да остави Бутс? Да я остави тук в Регалия при долноземците? Не можеше да направи това! Не защото мислеше, че ще се отнасят лошо с нея. Но тя щеше да е толкова самотна, а и какво би станало, ако той и баща му не успееха да се върнат? Тя никога нямаше да се прибере у дома. И все пак, той знаеше колко зли бяха плъховете. И как щяха да го преследват. До последния плъх.
Не знаеше какво да прави. Погледна лицата с непроницаеми изражения и си помисли, че долноземците вече бяха решили да ги разделят.
„Не се делете!” Не му ли казваше майка му точно това винаги, когато той извеждаше сестрите си? „Не се делете!”
Тогава забеляза, че Лукса избягваше погледа му. Беше преплела пръсти върху каменната маса пред себе си и се взираше напрегнато в тях.
— Какво щеше да направиш, ако Бутс ти беше сестра, Лукса? — попита той. В стаята стана много тихо. Беше ясно, че съветът не искаше да чуе мнението ѝ.
— Аз нямам сестра, Горноземецо — каза Лукса.
Грегор изпита разочарование. Няколко членове на съвета промърмориха одобрително. Лукса огледа светкавично хората около масата и се намръщи.
— Но ако имах и ако бях на твое място — продължи тя пламенно, — нямаше нито за миг да я изпусна от очи!
Той каза: „Благодаря” но тя едва ли го чу поради шумните възражения от страна на съвета. Затова каза с по-висок глас:
— Ако Бутс не дойде, и аз няма да тръгна!
В стаята цареше врява и хаос, когато един прилеп влетя през вратата и рухна върху масата, при което всички млъкнаха. Върху прилепа лежеше смъртно бледа жена и притискаше ръце към гърдите си, за да спре шуртящата кръв. Едното крило на прилепа се прибра към тялото, но другото стърчеше под особен ъгъл, явно счупено.
— Анчел е мъртъв. Дафни е мъртва. Плъховете намериха Шед и Фангор. Крал Горджър е изпратил войските си. Идват насам — изрече задавено жената.
Викус я задържа преди да падне.
— Колко са, Кийда? — попита той.
— Много — прошепна тя. — Много плъхове. — И се отпусна безжизнено.
Глава 12
— Вдигайте тревога! — изкрещя Викус и всички се впуснаха в трескава дейност. Засвириха рогове, влизаха и излизаха хора, прилепи се спускаха да получат заповеди и изчезваха отново, без да се приземяват нито за миг.
Всички престанаха да обръщат внимание на Грегор, докато се готвеха за спешни действия. Искаше да попита Викус какво става, но той стоеше във Високата зала сред неясен облак от прилепови криле и издаваше нареждания.
Грегор излезе на балкона и видя Регалия да гъмжи като кошер. Прииждаха много плъхове. Долноземците преминаваха в отбрана. Той изведнъж осъзна, че бяха във война.
От ужасяващата мисъл — и височината на балкона — му се зави свят. Залитна, влезе обратно в залата и в този момент една силна ръка го хвана за рамото:
— Горноземецо Грегор, приготви се, защото потегляме скоро — каза Викус.
— Закъде? Къде отиваме? — попита Грегор.
— Да спасим баща ти — каза Викус.
— Сега? Можем ли да тръгнем, когато плъховете нападат? — попита Грегор. — Искам да кажа, започва война, нали?
— Не каква да е война. Вярваме, че това е войната, предсказана в „Сивото пророчество”. Тази, която може да причини пълното унищожение на нашия народ — каза Викус. — Да тръгнем на мисия и търсенето на баща ти е най-голямата ни надежда да оцелеем в тази война — каза Викус.
— Мога да взема Бутс, нали? — попита Грегор. — Искам да кажа, вземам я — поправи се той.
— Да, Бутс ще дойде — каза Викус.
— Какво трябва да направя? Каза да се приготвя — попита Грегор.
Викус се замисли за миг и повика Марет.
— Заведи го в музея, нека избере каквото смята, че може да му помогне по време на пътуването. А, ето я делегацията от Троя! — възкликна Викус и пристъпи в нова буря от криле.