— С какво работят лампите? — попита Грегор.
— Горят с газ от земята. Баща ти беше изключително впечатлен от нашите ниви. Предложи и план за осветяване на града ни, но в момента цялата светлина отива за храната — каза Викус.
— Някой горноземец ли ви показа как да направите това? — попита Грегор.
— Грегор, не сме си оставили умовете в Горната земя, когато сме паднали. Имаме изобретения точно както и вие, а светлината е изключително скъпоценна за нас. Да не мислиш, че ние, горките долноземци, не може и сами да сме намерили някакъв начин да я използваме? — попита Викус добродушно.
Грегор се почувства глупаво. Някак беше смятал долноземците за изостанали. Те още си служеха с мечове и носеха чудновати дрехи. Но не бяха глупави. Баща му казваше, че дори сред пещерните хора е имало гении. Някой беше изобретил колелото.
Соловет летеше успоредно с тях, но беше потънала в разговор с два прилепа, които се бяха присъединили към групата. Тя разгърна върху гърба на прилепа си голяма карта и започна да я разглежда внимателно.
— Опитва се да открие къде е баща ми? — обърна се Грегор към Викус.
— Съставя план за нападение — каза Викус. — Съпругата ми предвожда нашите воини. Пътува с нас не за да направлява мисията, а за да прецени каква подкрепа можем да очакваме от съюзниците си.
— Така ли? Мислех, че ти командваш. Е, ти и Лукса — каза Грегор, защото, всъщност, не можеше да определи как точно стояха нещата. Изглежда Лукса даваше заповеди, но все пак можеше да загази заради разни неща.
— Лукса ще се възкачи на трона, когато навърши шестнайсет. Дотогава Регалия се управлява от съвета. Аз съм само един скромен дипломат, който прекарва свободното си време в опити да научи младите от кралската фамилия на благоразумие. Виждаш колко добре успявам — отбеляза Викус иронично. Хвърли поглед към Хенри и Лукса, които се премятаха буйно в небето, като се стремяха да се съборят взаимно от прилепите си. — Не се заблуждавай от любезното държание на Соловет. В планирането на битки тя е по-коварна и по-хитра дори от плъх.
— Еха! — възкликна Грегор. Любезното ѝ държание наистина го беше заблудило.
Грегор се раздвижи върху прилепа, за да се намести, и нещо го смушка в крака. Измъкна от джоба си пророчеството, което Нериса му беше дала, и го разви. Може би сега моментът щеше да е подходящ да зададе на Викус някои въпроси.
— Е, мислиш ли, че можеш да ми обясниш това „Пророчество за сивото”?
— „Сивото пророчество” — поправи го Викус. — Какво от него те озадачава?
„Всичко”, помисли си Грегор, но каза:
— Хайде да го прегледаме ред по ред. — Той започна да чете стихотворението.
ДОЛНОЗЕМЦИ, ПАЗЕТЕ СЕ ЗОРКО:
НА КОСЪМ ВАШЕТО ВРЕМЕ ВИСИ.
Е, това изглеждаше доста ясно. Беше предупреждение.
И ЛОВЦИТЕ В ЖЕРТВИ ПРЕВРЪЩАТ СЕ,
В ЧЕРВЕНО ОБАГРЯТ СЕ БЕЛИ ВОДИ.
Помоли Викус да разтълкува втория ред.
— По традиция плъховете са ловците на Подземната страна, защото с радост биха проследили п убили всички ни. Миналата нощ ние ги преследвахме, за да спасим теб. Следователно ловците се превърнаха в преследвани. Бялата вода потече чернена, когато хвърлихме телата им в реката.
— О-о… — каза Грегор. Нещо го безпокоеше, но не можеше да определи точно какво.
ТЕЗИ, ДЕТО В МРАКА УЛОВЕНАТА ПЛЯЧКА ГРИЗАТ,
ДНЕС ДОМА ВИ СА ПРАТЕНИ ДА РУШАТ.
— Тези, които „в мрака уловената плячка гризат”, плъховете ли са? — попита той.
— Точно така — каза Викус.
БЕЗНАДЕЖДНИТЕ ТЪРСЯТ ПОСЛЕДНА НАДЕЖДА И
ТРЪГВАТ НА ПЪТ.
Мисията за намирането на баща му. Значи, той беше избягал, долноземците го бяха спасили, а сега бяха във война и потегляха на мисията. Грегор внезапно разбра какво го смущаваше.
— Значи… всичко това е по моя вина! — възклик-
на той. — Никога нямаше да се случи, ако не се бях опитал да избягам! — Сети се за приближаващата армия от плъхове. Какво беше направил?
— Не, Грегор, изхвърли от ума си тази мисъл — заяви Викус твърдо. — Ти си само един участник в дълга и трудна история. „Сивото пророчество” те впримчи, както впримчи и нас, много отдавна.
Грегор мълчеше. Думите на Викус никак не го успокоиха.
— Чети нататък — каза Викус и Грегор наведе глава към листа. Светлините на Регалия бяха избледнели и трябваше да присвие очи, за да вижда на слабата светлина от факлите.