Грегор Горноземеца [bg]

ГОРНОЗЕМЕЦЪТ-ВОИН, НА ЯСНОТО СЛЪНЦЕ ДЕТЕ,

СВЕТЛИНАТА В СВЕТА НИ ЩЕ ВЪРНЕ — А МОЖЕ БИ НЕ.

НО СБЕРЕТЕ СЪСЕДИТЕ СВОИ И

ПОСЛЕДВАЙТЕ НА ВОИНА ЗОВА,

ИЛИ ПЛЪХОВЕ СИВИ ЩЕ ПОГЪЛНАТ СВЕТА.

— Значи, твърдиш, че следващата част се отнася за мен — отбеляза той нещастно.

— Да, ти си горноземецът-воин, по очевидни причини — каза Викус, макар Грегор да не смяташе, че причините бяха толкова очевидни. — Ти си „син на слънцето”, като горноземец, но също и синът, който търси баща си. Това е една от онези комични игри на думи, които Сандуич много е обичал.

— Да, забавен тип е бил — каза Грегор мрачно. Ха-ха.

— Сега следващите редове са най-сивите и неясни — каза Викус. — Сандуич така и не успял да види ясно дали всъщност успяваш да върнеш светлината или се проваляш. Но изключително твърдо е настоял да тръгнем на тази мисия или да загинем от зъбите на плъховете.

— Е, това не е особено вдъхновяващо — каза Грегор. Но за първи път Сандуич беше успял да го развълнува. Възможността Грегор да се провали правешe цялото пророчество по-правдоподобно.

— Каква светлина се очаква от мен да върна? — понита Грегор. — Да не би да съществува свещена факла или нещо от този род?

— Това е метафора. Под „светлина” Сандуич има предвид „живот”. Ако плъховете успеят наистина да угасят светлината ни, ще угасят и живота ни — каза Викус.

Метафора? Грегор си помисли, че щеше да е по-лесно, ако трябваше да върне истинска факла. Как можеше да върне някакво метафорично понятие, което не разбираше истински?

— Това може да се окаже сложна работа — каза той и продължи да чете.

ГОРНОЗЕМЦИ ДВАМИНА И ДВАМА ПОТОМЦИ

КРАЛСКИ ОТ ДОЛНИЯ СВЯТ,

ДВАМА СМЕЛИ ХВЪРКАЧИ И ДВАМА ПЪЛЗЛИВЦИ;

И ДВАМА „ПРЕДАНИ” НАКРАЙ ЩЕ СКЛОНЯТ.

— За какво са всички тези двойки? — попита Грегор.

— Това ни подсказва кого трябва да убедим да ни придружи в мисията. Приемаме, че „двамината юрноземци” сте ти и сестра ти. „Двамата кралски потомци от Долния свят” са Лукса и Хенри. Сестрата на Хенри, Нериса, както може би си се досетил, не беше възможен избор. „Хвъркачите” са прилепи. Пълзливците са хлебарки. Преданите са паяци. Сега потегляме да съберем съседите си в реда, в който ни диктува пророчеството. Първо прилепите.

Броят на прилепите се увеличаваше, докато летяха. Хенри въведе групата в просторна пещера. Грегор леко се стресна и подскочи, когато осъзна, че неравностите по тавана са стотици прилепи, увиснали от него.

— Но нали вече имаме прилепи? — попита Грегор.

— Нужно ни е официално позволение да ги вземем на мисията — каза Викус. — Освен това трябва да обсъдим някои военни въпроси.

В средата на пещерата се издигаше каменен цилиндър. Стените му бяха гладки и хлъзгави като онези на двореца. Върху кръглия, равен връх чакаше група прилепи.

Викус се обърна отново към Грегор и прошепна:

— Ние, хората, знаем, че ти си воинът, но други създания може да имат съмнения. Независимо кой мислиш, че си или не си, изключително важно е нашите съседи да вярват, че ти си избраният.

Грегор се опитваше да си изясни това, когато се приземиха върху големия каменен стълб. Всички слязоха от прилепите си. От двете страни последваха дълбоки поклони и размяна на поздрави.

Един особено внушителен, сребристобял прилеп, изглежда, се разпореждаше тук.

— Кралица Атина — каза Викус и го представи. — Запознайте се с Грегор Горноземеца.

— Ти ли си воинът? Ти ли си този, който отправя зова? — попита прилепът с мек мъркащ тон.

— Ами, всъщност аз… — Грегор видя, че Викус се намръщи и млъкна. Беше се наканил да подхване тирадата си за това, как не той е воинът, но после какво? Викус му беше прошепнал нещо за това, как другите вярват, че той е избраният. Започваше война. Нямаше вероятност прилепите да изпратят ценни хвъркачи на неясна и безнадеждна мисия. Ако гега той отречеше, че е воинът, мисията щеше да оъде отменена, а баща му щеше да е мъртъв. Това реши окончателно въпроса.

Грегор се изправи решително и се опита да овладее треперливата нотка, която се промъкна в гласа му:

— Аз съм воинът. Аз съм този, който отправя зова.

Прилепът остана неподвижен за момент, после кимна.

— Той е. — Тя говореше с такава убеденост, че за миг Грегор успя да мисли за себе си като за воин. Дързък, храбър, силен воин, за когото долноземците щяха да разправят истории в продължение на столетия. Почти си представи как повежда ескадрила прилепи в битка, стъписва плъховете, спасява Подземната страна от…