— Ге-го, аз пишка! — обяви Бутс.
И ето го, застанал там, едно момче със смешна каска и очукано фенерче и куп батерии, които дори не беше изпробвал, за да види дали не са изтощени.
Могъщият воин се извини и смени един памперс.
Глава 13
Викус и Соловет се подготвиха за нещо като военен съвет с прилепите.
— Няма ли да ви трябвам и аз? — попита Грегор не толкова защото мислеше, че ще допринесе с нещо за срещата, колкото защото се чувстваше поен гурно близо до Викус. Да остане сам на върха на иисокия цилиндър, заобиколен от стотици прилепи, не му беше много приятно.
А и кой щеше да поеме нещата в ръце, ако се наложи? Лукса? Това не беше добре.
— Не, благодаря, Грегор. Ще обсъждаме разположението на войските си, а не трудностите, свързани с мисията. Няма да отсъстваме дълго — каза Викус.
— Няма проблем — каза Грегор, но вътрешно не беше толкова сигурен.
Преди да тръгнат, едрият сив прилеп на Викус прошепна нещо в ухото на Лукса. Тя се усмихна, погледна Грегор и кимна.
„Вероятно ми се смеят, задето разправям, че съм воинът”, помисли си Грегор. Но не беше това.
— Еврипид казва, че му натъртваш хълбоците — каза Лукса. — Иска да те науча да яздиш.
Това смути Грегор. Мислеше си, че се справя доста добре като за начинаещ.
— Как така му натъртвам хълбоците?
— Много силно стискаш крака. Трябва да имаш доверие на прилепите. Няма да те изпуснат — каза Лукса. — Това е първият урок, който преподаваме на бебетата.
— Аха — каза Грегор. Лукса някак успяваше да го унижи дори когато не се опитваше.
— За малките е по-лесно — каза Марет бързо. — Също като сестра ти, те още не са се научили да се страхуват. Тук си имаме поговорка: „Куражът се брои само когато умееш да броиш”. Можеш ли да броиш, Бутс? — Марет вдигна пръсти пред Бутс, която се мъчеше да събуе сандала на Грегор. — Едно… две… три!
Бутс се усмихна и вдигна пухкавите си пръстчета, имитирайки жеста:
— Не, аз! Едно… две… тли… четили седем десет! — завърши тя и вдигна двете си ръце във въздуха, за да отбележи постижението си.
Хенри взе Бутс на ръце и я задържа на една ръка разстояние, както някой би държал мокро кученце:
— Бутс няма страх, нито ще има, като се научи да брои правилно. Искаш да летиш, нали, Бутс? Да пояздиш прилепа? — попита той дяволито.
— Аз язди! — каза Бутс и се заизвива, за да се измъкне от неудобната хватка на Хенри.
— Давай тогава! — каза Хенри и я подхвърли през колоната.
Грегор ахна, когато видя как Бутс, сякаш на забавен кадър, плавно излита от ръцете на Хенри и се устремява надолу в тъмното.
— Хенри! — възкликна Марет, шокиран. Лукса обаче се хилеше.
Грегор залитна до ръба на колоната и примижа в тъмнината. На слабата светлина на факлите, запалени от прилепите, се виждаше само на няколко метра. Нима Хенри наистина беше запратил Бутс към смъртта ѝ? Не можеше да повярва. Не можеше…
Радостен писък се разнесе някъде над главата му:
— Още!
Бутс! Но какво правеше тя там горе? Грегор се засуети с фенерчето си. Лъчът беше силен и проряза широка светла диря през черната тъмнина.
Двайсет прилепа кръжаха около пещерата и играеха на нещо като гоненица с Бутс. Един я вдигаше нависоко, премяташе се и запращаше момиченцето в свободно падане към земята. Но много преди да стигне долу, друг прилеп я поемаше внимателно, надигаше се и с премятане пак я подхвърляше във въздуха. Бутс се смееше възторжено. „Още! Още!”, нареждаше тя на прилепите всеки път, когато се приземеше. И всеки път щом те я пуснеха, стомахът па Грегор се качваше в гърлото.
— Стига! — изсъска той на долноземците. Хенри и Лукса изглеждаха изненадани. Или никой досега не беше крещял на тези разглезени кралски отрочета, или още не бяха виждали Грегор да губи самообладание. Той сграбчи Хенри за предницата па ризата: — Доведи я веднага! — Хенри вероятно можеше да го размаже, но на Грегор не му пукаше.
Хенри вдигна длани в престорен жест на капитулация:
— Успокой се, Горноземецо. Няма нищо опасно — каза той, като се хилеше.
— В действителност, Грегор, тя е в по-голяма безопасност с прилепите, отколкото в човешки ръце — каза Лукса. — И не се страхува.
— Тя е само двегодишна! — изкрещя Грегор и се обърна към нея. — Ще започне да си мисли, че може да скочи отвсякъде и все ще има кой да я хване!
— Тя може! — каза Лукса, без да вижда проблема.