Грегор не беше скочил, защото дълбоко в себе си се страхуваше да го направи и всички го знаеха.
Глава 14
Летяха през тъмни тунели в продължение на часове. Грегор усети как Бутс отпуска глава на рамото му и не я събуди. През деня не ѝ позволяваше да спи дълго, иначе се будеше посред нощ и искаше да си играе, но как можеше да я държи будна, когато беше тъмно и тя не можеше да помръдне? Щеше да се справи с последиците по-късно.
В тъмнината отново го обзеха потискащи мисли. Баща му, пленен от плъховете, плачещата му майка, опасностите за Бутс в това изпълнено с неизвестност пътуване, и собственият му страх на върха на онаи колона.
Усети, че прилепът се спуска за кацане и това го откъсна от мрачните му мисли, но не му беше приятно да види пак Лукса и Хенри. Беше сигурен, че щяха да бъдат по-самодоволни и снизходителни от всякога.
Спуснаха се в пещера, която беше толкова ниска, че крилете на прилепите докосваха и тавана, и пода. Кацнаха, Грегор слезе и разбра, че не може да се изправи, без каската му да се удари в тавана. Мястото приличаше на палачинка — кръгло, голямо и плоско. Ясно беше защо го бяха избрали хлебарките. Прилепите не можеха да летят добре, а хората и плъховете не можеха да се бият както трябва, тъй като таванът беше висок само метър и двайсет.
Събуди Бутс, на която новата обстановка май ѝ хареса. Тя започна да обикаля наоколо, застана на пръсти и вдигна ръка към тавана. Всички други седнаха на земята и зачакаха. Прилепите потрепваха, както предположи Грегор, от някакви звуци, които той дори не можеше да чуе.
Появи се делегация от хлебарки и се поклони ниско. Хората застанаха на колене и се поклониха в отговор, затова Грегор направи същото. Понеже не си падаше по официалните церемонии, Бутс затича с протегнати за поздрав ръце.
— Бубо’ечки! Го’еми бубо’ечки! — изписка тя.
Из групата хлебарки се разнесе доволно мърморене:
— Е тя принцесата, е тя? Е тя избраната, Темп, е тя?
Бутс си избра една определена хлебарка и я погали между антените:
— Ей, зд'асти! Ходим язди? Ние ходим язди?
— Познава ме принцесата, мен познава? — попита благоговейно хлебарката и всички останали хлебарки леко ахнаха. Дори хората и прилепите си размениха изненадани погледи.
— Ние ходим язди? Още язди? — каза Бутс. — Го яма бубо’ечка води Бутс язди! — каза тя и потупа хлебарката още по-енергично по главата.
— Леко, Бутс — каза Грегор, като побърза да хване ръката ѝ и после леко я постави върху главата на насекомото. — Бъди внимателна, като с кученцата.
— О, ‘нимателно, ‘нимателно — каза Бутс, като леко потупа хлебарката. Насекомото потръпна от радост.
— Познава ме принцесата, мен познава? — прошепна хлебарката. — Помни тя ездата, помни тя?
Грегор внимателно се вгледа с присвити очи в хлебарката.
— О, ти ли я занесе до стадиона? — попита той.
Хлебарката кимна утвърдително:
— Аз Темп съм, съм аз — каза той.
Сега Грегор разбра за какво беше цялата шумотевица. В неговите очи Темп изглеждаше точно като другите двайсет хлебарки, които седяха наоколо. Как Бутс го беше разпознала в тълпата? Викус го погледна с вдигнати вежди, сякаш искаше обяснение, но Грегор само сви рамене в отговор. Беше много странна история.
— Още язди? — примоли се Бутс. Темп благоговейно падна по лице и тя се покатери на гърба му.
За минута всички ги гледаха как топуркат из стаята. После Викус прочисти гърло:
— Пълзливци, имаме да изложим пред вас някои въпроси. Заведете ни при краля си, заведете ни?
Хлебарките неохотно откъснаха поглед от Бутс и отведоха Викус и Соловет.
„О, направо върховно”, помисли си Грегор. „Пак се започва”. Чувстваше се още по-неудобно, отколкото когато Викус беше излязъл първия път. Кой знае какво можеха да направят Хенри и Лукса сега?
А после, оставаше и въпросът с гигантските хлебарки. Не се чувстваше в особена безопасност в земята на насекомите. Едва вчера те бяха обмисляли да продадат него и Бутс на плъховете. Е, поне тук беше Марет, който изглеждаше достатъчно надежден. А и прилепите не бяха чак толкова лоши.
Темп и една друга хлебарка на име Тик бяха изостанали назад. Не обръщаха никакво внимание на останалите от групата и се редуваха да возят на гръб малката.