— Лека нощ, Го’яма Бубо’ечка. Да спиш в кош. — Грегор се зарадва, че изпусна „далече от буболечки”
Грегор се сгуши с нея под одеялото върху твърдия каменен под. След дългата дрямка през деня, на нея не ѝ се спеше много. Остави я да си поиграе малко с фенерчето, като го включваше и изключваше, но се страхуваше, че ще изтощи батериите, а и това изнервяше долноземците. Най-после Бутс се успокои и заспа. Докато се унасяше, му се стори, че чу Темп или може би беше Тик да прошепва: „Почита нас принцесата, почита нас?”
Не знаеше какво го събуди. Ако се съди по схванатия му врат, сигурно беше лежал на твърдия под с часове. Пресегна се да придърпа топлото тяло на Бутс към себе си, но напипа само студен камък. Рязко отвори очи, надигна се и седна. Отвори уста да я повика по име, докато зрението му се фокусираше, но не издаде нито звук.
Бутс беше в центъра на голямото кръгло помещение, поклащаше се от крак на крак и спокойно се въртеше в кръг. Фенерчето, което държеше, осветяваше отделни участъци от стаята. Той забеляза фигурите, простиращи се във всички посоки в съвършени концентрични кръгове. Те се поклащаха н унисон, някои — наляво, други — надясно, с бавни, хипнотични движения.
В пълна тишина стотици хлебарки танцуваха около Бутс.
Глава 15
— О, боже, ще я изядат! — помисли си Грегор, като скочи на крака и си удари главата в тавана. — Ау! — Беше грешка да си свали каската, преди да легне да спи.
Някой го хвана за рамото, за да го задържи, и той различи Викус с притиснат към устните пръст:
— Шт! Не ги спирай! — прошепна настойчиво той.
— Но те ще ѝ направят нещо лошо! — прошепна Грегор в отговор. Наведе се и опипа главата си. Усети как от темето му вече се надига голяма цицина.
— Не, Грегор, те ѝ отдават почит. Отдават почит на Бутс по много свещен и рядък начин — прошепна Соловет някъде близо до Викус.
Грегор погледна отново към хлебарките и се помъчи да осмисли ставащото. Бутс не изглеждаше в някаква непосредствена опасност. Насекомите всъщност не я докосваха. Само се поклащаха, въртяха се и се кланяха в бавния си, ритмичен танц. Имаше нещо друго — тържествеността на цялата сцена, пълната тишина, вглъбеността. Изведнъж му просветна: хлебарките не просто отдаваха почит на Бутс — те я боготворяха!
— Какво правят? — попита Грегор.
— Това е Танцът на Обръча. Казват, че пълзливците го изпълняват само в най-дълбока тайна за онези, които смятат за избрани — отговори Викус. — В нашата история са го изпълнявали само за един друг човек и това е бил Сандуич.
— Избрани за какво? — прошепна Грегор, разтревожен. Надяваше се хлебарките да не си мислят, че могат да задържат Бутс само защото са изпълнили някакъв танц около нея.
— Избрани да им дадат време — каза Викус простичко, сякаш това обясняваше всичко. Грегор си го преведе наум — означаваше „избрани да им дадат живот”.
Може би беше още по-просто. В момента, в който двамата се бяха приземили в Подземната страна, хлебарките изпитваха специална връзка с Бутс. Ако бяха намерили само него, щеше да се сдобие с еднопосочен билет до плъховете и край на историята. Но Бутс се беше сприятелила с тях толкова бързо. Не беше показала отвращение, надменност или страх. Грегор си помисли, че точно защото беше харесала хлебарките, те бяха толкова впечатлени от нея. Повечето хора имаха много ниско мнение за тях.
А после и тази странна работа с разпознаването на Темп… още не можеше да си го обясни.
Хлебарките се завъртяха още няколко пъти и се проснаха на земята с лице към Бутс. След това, кръг по кръг, се стопиха в тъмнината. Бутс безмълвно ги проследи как си отиват. После тя се прозя толкова широко, че сякаш щеше да ѝ се разцепи главата, и тихичко се приближи до Грегор.
— Спинка ми се — каза тя, сви се на кълбо, притисна се към него и моментално се унесе.
Грегор взе фенерчето от ръката ѝ и на светлината от лъча му видя, че всички други долноземци бяха будни, вперили поглед в тях.
— Спи ѝ се — каза той, сякаш не се беше случило нищо особено, и загаси фенерчето.
Когато се събудиха, хлебарките обявиха, че Темп и Тик ще се включат в мисията. Никой не се съмняваше, че идват заради Бутс.
Грегор се разкъсваше между чувството на голяма гордост и желанието да се разсмее до припадък. В крайна сметка се оказваше, че Бутс наистина е специално оръжие.
Групата бързо се приготви да потегли. Темп и Тик категорично отказаха да яздят който и да било прилеп без Бутс. Това предизвика кратък спор, защото Бутс трябваше да пътува заедно с Грегор, а това означаваше, че един прилеп трябваше да носи двамата горноземци и хлебарките. Прилепите можеха да се справят с товара, но по този начин четирима неопитни летци щяха да бъдат сами върху един прилеп.