— Не! — изкрещя Грегор и се хвърли към нея, но нещо засмука телцето на Бутс във въздушната шахта. Без да мисли, Грегор провря главата и раменете си в дупката. Металната решетка го удари в гърба. В следващия миг усети, че пада надолу, надолу и надолу в празното пространство.
Глава 2
Грегор се извъртя във въздуха и се помъчи да заеме такова положение, че да не се приземи върху Бутс, когато се ударят в пода на мазето, но удар не последва. Тогава си спомни, че пералното помещение беше на приземния етаж. Така че в какво точно бяха паднали?
Тънките струйки пара се сгъстиха и се превърнаха в плътна мъгла, която излъчваше бледа светлина. Грегор виждаше само на няколко стъпки във всяка посока. Отчаяно свиваше и разпускаше пръсти в бялата мъгла, като търсеше нещо, за което да се хване, но напразно. Летеше надолу толкова бързо, че дрехите му се издуваха като балон около тялото.
— Бутс! — изкрещя той и звукът рикошира зловещо обратно към него. „Това нещо все трябва да има край”, помисли си той и пак извика: — Бутс!
Весел смях долетя отнякъде под него.
— Ге-го, ние литнали! — крещеше Бутс.
„Тя си мисли, че е на голяма пързалка или нещо такова”, помисли си Грегор. „Поне не е уплашена”. Той се чувстваше достатъчно уплашен и за двамата. В каквато и странна дупка да бяха паднали, все трябваше да има дъно. И начинът, по който можеше да свърши това бясно въртене в пространството, беше само един.
Времето минаваше. Грегор не можеше да определи точно колко, но беше прекалено дълго, за да е нормално. Със сигурност и най-дълбоката дупка имаше дъно. В някакъв момент трябваше да стигнат до вода, камък, тектоничните плочи на земята или нещо такова.
Всичко беше като този ужасен сън, който му се присънваше понякога. Намираше се нависоко, някъде, където при обикновени обстоятелства не би трябвало да бъде, например на покрива на училището. Докато вървеше по ръба, твърдата повърхност под краката му внезапно поддаваше и той политаше надолу. Всичко изчезваше, освен усещането за падане, за това, как земята го застига, за ужас. После, точно в момента на удара, се стряскаше и се будеше, потънал в пот, с блъскащо като юмрук в гърдите му сърце.
— Сън! Заспал съм в пералното помещение и това е същият безумен сън! — каза си Грегор. — Разбира се! Какво друго може да е?
Успокоен от мисълта, че спи, Грегор започна да пресмята времето. Нямаше часовник, но всеки можеше да брои секундите.
— Една овца… две овце… три овце… — На седемдесетата овца се предаде и отново взе да се пани-кьосва. Дори и насън все трябваше да се приземиш, нали?
Точно тогава Грегор забеляза, че мъглата почва леко да се прояснява. Успя да различи гладките, тъмни страни на кръгла стена. Изглежда, падаше надолу по голяма, тъмна тръба. Почувства как под него се надига вертикално течение. То отвя последните струйки пара и Грегор изгуби скорост. Дрехите му леко се отпуснаха отново върху тялото.
Под себе си чу леко тупване, а после — тропането от сандалите на Бутс. Няколко мига по-късно и неговите крака докоснаха твърда земя. Опита се да се ориентира, без да смее да помръдне. Заобикаляше го пълна тъмнина. Когато очите му се приспособиха, забеляза слаб лъч светлина далече вляво.
Иззад лъча се разнесе весел писък:
— Бубо’ечка! Го яма бубо'ечка!
Грегор затича към светлината. Тя се процеждаше през тесен процеп между две гладки каменни стени. Едва успя да се провре през отвора. Маратонката му се закачи за нещо и той изгуби равновесие. Измъкна се с препъване между стените и се приземи на длани и колене.
Когато вдигна глава, Грегор се озова лице в лице с най-грамадната хлебарка, която беше виждал някога.
В неговия блок наистина имаше някои доста едри насекоми. Госпожа Кормаки твърдеше, че от канала на ваната ѝ била изпълзяла водна буболечка, голяма колкото дланта ѝ, и никой не се усъмни в думите ѝ. Съществото пред Грегор обаче се извисяваше на поне метър и двайсет във въздуха. Вярно, седеше на задните си крака — поза, която изглеждаше много неестествена за хлебарка, но все пак…
— Гояма бубо'ечка! — извика отново Бутс, и Грегор успя да затвори уста. Изправи се на колене, но и в гази поза трябваше да наклони глава назад, за да види насекомото. То държеше нещо като факла.