Грегор остави Бутс на земята да се поразтъпче, и помоли хлебарките да я наглеждат. Те тичаха напред-назад покрай брега, като не я оставяха да се приближи до водата и ѝ позволяваха да ги язди. Вестта за пристигането ѝ се разнесе бързо и скоро сe появиха десетки насекоми. Всички застанаха да гледат „принцесата”.
След като храната беше приготвена, Викус специално покани Темп и Тик да се присъединят към тях.
— Време е — каза той в отговор на намръщената гримаса на Хенри. — Време е споменатите в пророчеството да станат част от едно пътуване и да са обединени от една цел. Тук всички са равни. — Темп и Тик застанаха зад Бутс, но се хранеха с всички останали.
— Вече не е далеч — каза Викус, като посочи към малък тунел. — Бързо може да се стигне дотам дори пеш.
— До баща ми ли? — попита Грегор.
— Не, до преданите. Трябва да убедим двама от тях да се присъединят към нас в мисията — каза Викус.
— О, да. Преданите — каза Грегор. Надяваше се да са по-навити за пътуването, отколкото бяха хлебарките.
Точно довършваха яденето, когато и петте прилепа рязко вдигнаха глави:
— Плъхове! — изсъска Арес и всички се раздвижиха.
С изключение на Темп и Тик, всички хлебарки изчезнаха в плитките тунели, които отвеждаха далече от речния бряг.
Викус бързо настани Бутс в раницата на Грегор и ги изблъска към тунела, който беше посочил по-рано:
— Бягай! — нареди той. Грегор се опита да възрази, но Викус го прекъсна: — Бягай, Грегор! Ние, останалите, сме заменими, ти не си!
Викус скочи върху прилепа си и излетя с другите долноземци точно когато отряд от шест плъха се появи с бясна бързина на речния бряг. Водачът, свиреп сив плъх с диагонален белег, пресичащ муцуната му, посочи към Грегор и изсъска:
— Убийте го!
Хванат на брега на реката без оръжие, Грегор нямаше избор, освен да хукне към входа на тунела. Темп и Тик препуснаха след него. Той хвърли поглед назад за секунда и видя как Викус поваля белязания плъх в реката с дръжката на меча си. Другите долноземци извадиха блестящите си мечове и нападнаха останалите пет плъха.
— Бягай, Грегор! — нареди Соловет с груб глас, напълно различен от тихия тон, с който беше свикнал.
— Побързай, побързай! — подканваха го Темп и Тик.
Светейки си с фенерчето, Грегор тръгна навътре и тунела. Беше висок точно колкото да може да тича изправен. Осъзна, че беше изгубил някъде Темп и Тик и когато се обърна назад, видя целия тунел, от пода до тавана, да се изпълва с хлебарки. Те не нападаха плъховете. Оформяха с телата си барикада, която щеше да бъде почти непробиваема.
„О, не” помисли си Грегор. „Те просто ще се оставят да бъдат убити”. Обърна се да им помогне, но х лебарките най-близо до него повтаряха:
— Бягай! Бягай с принцесата!
Имаха право: трябваше да продължи напред. Трябваше да измъкне Бутс оттам. Трябваше да спати баща си. Може би дори трябваше да спаси Подземната страна от плъховете — не знаеше. А и вече не можеше да мине през петнайсет метровата стена от хлебарки, за да се бие с плъховете, точно както и те не можеха да го стигнат.
Пое навътре в тунела със скорост, която смяташе, че може да поддържа в продължение на половин час.
След двайсет минути зави зад един ъгъл и попадна в огромна паяжина.
Глава 16
Грегор отдръпна лице от лепкавите въжета и усещането беше, сякаш някой отлепва с рязко движение ленти лейкопласт от кожата му. „Ау!”, извика Грегор и освободи ръката, с която държеше фенерчето, но другата остана омотана в паяжината. Бутс беше на гърба му и затова не бе уловена в мрежата.
— Ехо! — подвикна той. — Има ли някой? Ехо! — Освети наоколо с фенерчето, но успя да види само паяжина.
— Аз съм Грегор Горноземеца. Идвам с мир — каза той. Идвам с мир. Това пък откъде му хрумна? Навярно от някой стар филм. — Има ли някой тук?
Почувства леко подръпване по сандалите си и погледна надолу. Грамаден паяк овързваше краката му със здрава копринена нишка.
— Ей! — изкрещя Грегор, като се опита да се освободи. За секунди обаче паякът изпреде нишката си чак до коленете му. — Вие не разбирате! Аз съм… аз съм воинът! От пророчеството! Аз съм онзи, който зове!
Паякът бързо усукваше нишката нагоре по тялото му. „Ей, приятел” помисли си Грегор. „Ще ни обвиеш целите!” Почувства как привързват ръката му към тялото му.
— Ге-го! — изписка Бутс. Копринените въжета се увиха около него и я притиснаха към гърдите му.