Глава 18
Грегор гледаше с ужас. Секунди деляха Лукса от смъртта. Тя също го знаеше. Извиваше се панически и се мъчеше да прегризе със зъби коприненото въже на китката си, но то беше прекалено здраво.
Той отчаяно потърси наоколо някакво оръжие. С какво разполагаше? Памперси? Бисквити? О, защо не му бяха дали меч? Нали той беше тъпият воин? Зарови пръсти в кожената торба и напипа металната кутийка с коренова бира. Коренова бира! Бързо я извади и я разклати с всичка сила.
— Атака! Атака! — изкрещя той.
Точно когато хищните зъби се готвеха да пронижат гърлото на Лукса, той се втурна към нея и отвори кутийката с газираното питие. Струята, която излезе, уцели кралицата на паяците право в лицето. Тя пусна Лукса и започна да разтрива с нокти шестте си очи.
Лукса падна и прилепът ѝ мигновено я улови. Двамата се присъединиха към останалите долноземци, които си пробиваха път назад с битка, за да помогнат.
— Колелото на острието! — нареди Соловет и прилепите се подредиха в същия плътен кръг, с който бяха обградили Грегор, когато се опита да избяга от стадиона. Хората протегнаха мечовете си и формацията започна да се движи из въздуха като електрически трион.
Пронизителните писъци на Бутс накараха много паяци да се свият на кълбо от страх. Грегор не знаеше дали причината беше шумът, Колелото на Острието или страхът от газираното питие. Знаеше единствено, че след няколко минути вече летяха свободно и паяците останаха далече зад тях.
Грегор разхлаби крака, когато осъзна, че сигурно стиска прилепа си до смърт. В една ръка още държеше полупразната кутийка с коренова бира. Би пийнал една глътка, но не беше сигурен дали ще може да преглътне.
Писъците на Бутс скоро преминаха в хленчене. Тя облегна глава на рамото му и мигновено заспа. Беше се разстроила толкова много, че все още леко проплакваше насън. Грегор се обърна и целуна къдравата ѝ главица.
Лукса лежеше просната върху гърба на прилепа си, жива, но крайно изтощена. Грегор видя, че Соловет и Викус летят близо до нея и ѝ казват нещо. Тя кимна, но не се надигна да седне. Двамата поеха начело и прилепите полетяха още по-бързо в тъмнината.
Пътуваха дълго по пусти проходи. Грегор не виждаше никакви признаци на живот — нямаше нито животни, нито растения. Най-после Соловет и Викус дадоха знак за кацане и групата се приземи в голяма пещера пред входа на един тунел.
Всички почти паднаха от прилепите и се проснаха на земята. Темп и Тик изглеждаха в несвяст от страх. Прелитайки, прилепите се събраха в плътна, трепереща групичка, като се притискаха един в друг.
След известно време Грегор се чу да проговаря:
— Е, не е ли време да получа меч?
За миг цареше мълчание, после всички долноземци избухнаха в смях. Смяха се цяла вечност. Грегор не схвана напълно шегата, но се разсмя заедно с тях и усети как тъмнината напуска тялото му.
Смехът събуди Бутс, която разтърка очи и попита бодро:
— Къде паяк?
Кой знае защо това накара всички да прихнат отново. Доволна от реакцията, Бутс продължи да повтаря: „Къде паяк? Къде паяк?” под звуците на одобрителен смях.
— Паякът си отиде вкъщи — каза Грегор. — Какво ще кажеш за една бисквитка?
— Да-аа! — възкликна Бутс, без помен от гняв заради по-ранното произшествие с бисквитката. Това беше едно от страхотните неща при нея. Щом се отпуснеше и си дремнеше, отново се преобразяваше и ставаше мила и сладка като преди.
Когато разбраха, че принцесата всъщност не ги мрази, Темп и Тик се оживиха и започнаха да си играят на гоненица с нея.
Марет се зае да приготви храната, но Соловет му нареди да легне и да си вдигне крака нависоко. Тя и Викус приготвиха вечерята, докато Хенри и Марет играеха някаква игра на карти.
Грегор се приближи до Лукса, която седеше на една каменна издатина. Седна до нея и усети, че тя все още трепери.
— Как си? — попита я той.
— Добре съм — каза тя сковано.
— Това беше наистина страхотно, онази маневра с усукването, която направи — каза той.
— Беше ми за първи път в истинска паяжина — призна Лукса.
— И на мен. Разбира се, в Горната земя преданите са малки и не ги наричаме наши съседи — каза Грегор.
Лукса направи гримаса:
— И ние не общуваме много с преданите.
— Е, това вероятно е хубаво. Искам да кажа, кой иска да си има вземане-даване с някой, който през цялото време си мисли как да те изяде? — каза Грегор.
Лукса изглеждаше шокирана.
— Нямаше да се шегуваш така, ако кралицата те беше хванала в капан!