Погледна към Лукса и Хенри да види дали са се обидили, но и двамата чакаха тревожно и нетърпеливо отговора на Викус. „Те знаят”, помисли си Грегор. „Преструват се на твърди и издръжливи, но знаят, че не можем да се справим сами”.
— Нямам намерение да ви оставя безпомощни в Мъртвата земя — каза Викус.
— О, страхотно, но нали вече сме в Мъртвата земя — каза Грегор. — Значи ти ще… какво? Ще ни начертаеш карта ли?
— Не, намерих ви водач — каза Викус.
— Водач? — попита Хенри.
— Водач? — повтори като ехо Лукса.
Викус си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да подхване дълго обяснение, но точно в този момент някой го прекъсна.
— Е, предпочитам да мисля за себе си като за легенда, но предполагам, че и „водач” ще свърши работа — разнесе се плътен, отегчен глас от тъмното.
Грегор рязко насочи лъча на фенерчето си към звука.
На входа на тунела се беше облегнал плъх с диагонален белег, пресичащ лицето му. На Грегор му отне само миг да го разпознае — беше същият плъх, който Викус блъсна в реката.
ЧАСТ 3
ПЛЪХЪТ
Глава 19
— Стойте! — изкрещя Викус, когато Лукса, Хенри и Марет скочиха с извадени мечове. — Стойте!
Плъхът изгледа развеселено тримата въоръжени хора.
— Да, стойте или ще съм принуден да се раздвижа, а тогава винаги изпадам в лошо настроение — каза провлачено той.
Лукса и Марет спряха несигурно, но Хенри пренебрегна заповедта на Викус и се хвърли към плъха. Без да помръдне нито мускул, плъхът леко замахна с опашка. Тя изплющя като камшик и изби меча от ръката на Хенри. Оръжието се завъртя по каменния под и се блъсна в стената на пещерата. Хенри стисна китката си с болезнено изражение.
— Най-трудният урок, който един войник трябва да научи, е да се подчинява на заповеди, които смята за погрешни — отбеляза философски плъхът. — Внимавай, момче, иначе ще свършиш като мен, лишен от всякакво почтено положение и принуден да топлиш окаяната си стара кожа на огъня на враговете си. — Плъхът кимна на Викус. — Здравей, Викус.
— Здравей, Рипред — отвърна Викус с усмивка. — Тъкмо сядаме да вечеряме. Ще ни правиш ли компания?
— Помислих си, че никога няма да ме поканиш — каза Рипред, като се оттласна от стената, приближи се до огъня и приклекна до Соловет. — Скъпа моя Соловет, колко мило от твоя страна да долетиш да ме поздравиш. И то когато се води война.
— Никога не бих пропуснала възможността да хапна с теб, Рипред — каза Соловет.
— О, хайде сега, знаеш прекрасно, че си дошла само за да измъкнеш сведения от мен — каза Рипред. — И за да злорадстваш за победата си при Пламъците.
— Разгромих те — заяви Соловет с усмивка. — Твоята армия подви опашка и побягна с вой в реката.
— Армия — изсумтя презрително Рипред. — Как не, те са армия толкова, колкото аз съм пеперуда. Щях да имам по-добър шанс, ако се биех с пълзливци. — Плъхът погледна Темп и Тик, които се бяха свили боязливо до стената, и въздъхна: — С изключение на настоящата компания, разбира се.
Бутс се намръщи, приближи се до Рипред, насочи пухкавия си показалец към него и попита:
— Ти мишка?
— Да, мишка съм. Цър, цър. Сега се връщай обратно при приятелчетата си хлебарки — каза Рипред, като си взе голям къс сушено говеждо. Откъсна със зъби едно парче и забеляза, че Бутс не се беше помръднала. Той отвори уста, за да разкрие редица нащърбени зъби и остро изсъска.
— О-о! — възкликна Бутс и хукна към хлебарките си. — О-о!
— Не прави това — обади се Грегор. Плъхът прикова блесналите си очи в него и Грегор беше шокиран от онова, което видя там. Интелигентността, излъчването на смъртна опасност и, най-изненадващото, болката. Този плъх не беше като Фангор и Шед. Беше много по-сложен и много по-опасен. За първи път в Подземната страна Грегор се почувства напълно неспособен да се мери с някого. Ако се биеше с този плъх, нямаше да има абсолютно никакъв шанс. Щеше да загуби. Щеше да бъде мъртъв.
— А, това трябва да е нашият воин — каза тихо Рипред. — Колко много приличаш на баща си.
— Не плаши сестра ми — каза Грегор, като се мъчеше да говори спокойно. — Тя е само бебе.
— От това, което чух, тя има повече кураж от нсички вас, взети заедно — отбеляза Рипред. — Разбира се, куражът се брои само когато можеш да броиш. Предполагам, че останалите от вас могат да броят и всеки момент ще съберете смелост.
Плъхът хвърли поглед наоколо към Лукса, Марет и Хенри, които се държаха на разстояние. Прилепите разгъваха и свиваха криле, несигурни какво да правят.