— Е, хайде де, никой ли не е гладен? Мразя да се храня сам. Това ме кара да се чувствам толкова не-обичан.
— Не ги подготвих, Рипред — каза Викус.
— Очевидно — отбеляза плъхът. — Очевидно пристигането ми е неочаквано удоволствие. — Залови се да глозга говеждия си кокал, издавайки ужасен стържещ звук.
— Представям ви Рипред Гризача — обърна се Никус към групата. — Той ще участва в мисията като ваш водач.
При тези думи всички си поеха дъх. Последни дълга пауза, през която никой не издиша. Грегор co опита да осмисли това, което Викус беше обявил така спокойно. Плъх. Оставяше ги в ръцете на един плъх. Той искаше да възрази, но гърлото му се бешо свило.
Лукса проговори, като се задавяше от омраза:
— Не, няма. Ние не пътуваме с плъхове.
— „Сивото пророчество” го изисква, Лукса — каза Викус. — „Един гризач редом“.
— „Редом” би могло да значи всичко — изръмжа Хенри. — Може би ще оставим гризача мъртъв „редом” до нас.
— Може би да. Но след като видях последната ви атака, се съмнявам в това — каза Рипред, като се зае с резен сирене.
— От обед насам убихме пет плъха — каза Лукса.
— Имаш предвид ония идиоти, които лично подбрах заради малодушието и некадърността им? О, да, браво, Ваше Височество. Това беше невероятна битка — каза Рипред с глас, изпълнен с насмешка. — Не се ласкайте от мисълта, че вече сте се били с истински плъх.
— Те лично убиха Фангор и Шед — обади се Марет дръзко.
— Е, в такъв случай, се поправям. Фангор и Шед бяха отлични бойци в редките случаи, когато бяха трезвени — каза Рипред. — Предполагам обаче, че са били превъзхождани по численост и донякъде стреснати от пристигането на нашия воин. — Ти какао ще кажеш, воине? И ти ли отказваш да тръгнеш с мен?
Грегор се вгледа в насмешливите, измъчени очи на Рипред. Искаше да откаже, но ако го направеше, можеше ли някога да намери баща си?
Викус сякаш прочете мислите му и каза:
— Имаш нужда от Рипред, за да ти покаже пътя до баща ти. Тези тунели не са картографирани от хората. Никога не би се ориентирал без него.
И все пак той беше плъх. Грегор беше в Подземната страна само от няколко дни, а вече ненавиждаше плъховете. Те бяха убили родителите на Лукса и Хенри, бяха пленили баща му и за малко не бяха изяли него и Бутс. Почувства как в него нахлу някаква сила, когато си помисли колко много ги мразеше. Но ако всички плъхове бяха лоши, кое беше това странно създание, което се взираше в него от отсрещната страна на огъня, предлагайки да им бъде водач?
— А ти какво печелиш от това? — обърна се Грегор към Рипред.
— Справедлив въпрос — каза Рипред. — Аз, воине, планирам да сваля от власт крал Горджър и имам нужда от помощта ти.
— Като направя какво? — попита Грегор.
— Не знам — призна Рипред. — Никой от нас не знае.
Грегор стана и хвана Викус за ръката.
— Трябва да поговорим насаме — каза той. Гневът в гласа му изненада дори самия него. Е, наистина беше ядосан! Плъхът не беше част от това, на което се бе съгласил. Не за това се беше договорил.
Викус прие спокойно гнева на Грегор. Може би го беше очаквал. Отдалечиха се на двайсетина метра от групата.
— Откога имаш този план с плъха? — попита Грегор.
Викус се замисли за момент:
— Не съм съвсем сигурен. Може би от около две години. Разбира се, всичко зависеше от пристигането ти.
— Как така не ми каза за него преди? — настоя Грегор.
— Не вярвам, че на хората трябва да се съобщава повече информация, отколкото могат да понесат — каза Викус.
— Кой казва, че не мога да я понеса? Мога, и още как — каза Грегор, очевидно неспособен да я понесе.
— Може би можеш, поне по-лесно от Лукса и Хенри. Навярно щях да ти го кажа, ако бяхме довършили обсъждането на „Сивото пророчество” —каза Викус. — Несъмнено щеше да попиташ и, да, може би щях да ти кажа.
Грегор измъкна пророчеството от джоба си и предложи:
— Хайде да го довършим сега. — Намери онази част от пророчеството, до която бяха стигнали.
ЕДИН ГРИЗАЧ РЕДОМ, ЕДИН ПЪК –
ИЗГУБЕН В ОТМИНАЛИ ДНИ.
— Значи Рипред е „гризачът” а татко е „изгубеният в отминали дни” — каза Грегор и зачете нататък.
И ОСМИНА ЩЕ БЪДАТ С НАС,
МЪРТЪВЦИТЕ КОГАТО БРОИМ.
— Какво значи това? — попита Грегор, като посочи този ред.
— Ако събереш всички участници в пророчеството, двама горноземци, двама от Долния свят, двама хвъркачи, двама пълзливци, двама предачи, един гризач и един изгубен, получаваш дванайсет — каза Викус сериозно. — В края на мисията само осем ще останат живи. Четирима ще бъдат мъртви. Но никой не знае кои четирима.