— О-о… — промълви Грегор, слисан от обяснението. Беше чувал думите преди, но ги проумя едва сега. — Четирима от нас — мъртви.
— Но осем живи, Грегор — каза Викус кротко. — И може би един спасен свят.
Грегор не можеше да се справи с тази част сега, питайки се кой ли ще остане жив в края на деня. Бързо премина към последната строфа на пророчеството.
ТОЗИ, КОЙТО ПОСЛЕДЕН ЗАГИНЕ,
ВЕРНОСТТА СИ КОМУ ЩЕ ДАРИ?
В РЪЦЕТЕ СИ ТОЙ НА ОСМИНАТА СЪДБАТА ДЪРЖИ.
ЗАТОВА ПОВЕЛЕТЕ МУ — НЕКА ГРИЖЛИВО ДА БДИ,
НЕКА БЪДЕ НАЩРЕК, ЩОМ СЪС СКОК ПОЛЕТИ.
ЧЕ ЖИВОТЪТ В СМЪРТ СЕ ПРЕВРЪЩА,
А МОЖЕ СМЪРТТА ЖИВОТ ДА РОДИ.
— Не схващам тази последна част — каза Грегор.
— И аз, а и никой друг. Много е загадъчна. Вярвам, че никой няма да я разбере напълно, докато не настъпи последният момент — отвърна Викус. — Грегор, това, което те моля да направиш, не е приятно, не е лесно, но е много важно. Много важно за теб, ако желаеш да намериш баща си. Много важно за моя народ, ако иска да оцелее.
Грегор усети как гневът го напуска и на негово място идва страхът. Пробва друг подход:
— Не искам да тръгна с този плъх — каза той почти умолително. — Той ще ни убие.
— Не, не можеш да съдиш Рипред по това, което знаеш за другите плъхове. Той притежава мъдрост, която би била уникална за всяко създание. Отношенията между хората и плъховете невинаги са били толкова лоши. Когато Соловет, Рипред и аз бяхме по-млади, живеехме в относителен мир. Рипред би искал да го види възстановен, но крал Горджър желае смъртта на всички хора — каза Викус.
— Значи искаш да кажеш, че Рипред е добър плъх — каза Грегор, изричайки задавено думите.
— Ако не беше, бих ли поверил внучката си на грижите му? — попита Викус.
— Твоята внучка? — изненада се Грегор.
— Майката на Лукса беше моята дъщеря Джудит каза Викус.
— Ти си ѝ дядо? Защо те нарича Викус? — попита Грегор. Тези хора бяха толкова чудновати и официални. Как можеше да не е разбрал това?
— Такъв е обичаят ни — каза Викус. — Грижи се за нея. Ако това е тежко за теб, знай, че за Лукса е истинско мъчение.
— Още не съм казал, че ще отида! — заяви Грегор, погледна Викус в очите и добави: — Добре, ще отида. Има ли нещо друго, което трябва да знам, а още ие си ми казал?
— Само това: въпреки онова, което казах, от пър-иия момент, в който те зърнах, знаех, че ти си воинът — отговори Викус.
— Благодаря. Страхотно. Това много ще ми помогне — каза Грегор и двамата се върнаха при групата. — Добре, Бутс и аз тръгваме с плъха. Кой друг ще дойде?
Настъпи пауза.
— Където отива принцесата, там отиваме и ние — каза Темп.
— Ти какво ще кажеш, Лукса? — попита Викус.
— Какво мога да кажа, Викус? Мога ли да се върна при нашите хора и да им съобщя, че съм се оттеглила от мисията, когато оцеляването ни виси на косъм? — отговори Лукса горчиво.
— Разбира се, че не можеш, Лукса. Той точно затова е избрал такъв момент — каза Хенри.
— Би могла да избереш да… — поде Викус.
— Бих могла да избера! Бих могла да избера! — отвърна рязко Лукса. — Не ми предлагай избор, когато знаеш, че не съществува никакъв! — Двамата с Хенри обърнаха гръб на Викус.
— Хвъркачи? — попита Соловет, тъй като Викус, изглежда, беше изгубил дар слово.
— Аврора и аз отиваме със съюзниците си — промърмори Арес.
— Тогава въпросът е уреден. Хайде, Марет, необходими сме у дома — каза Соловет.
Разстроеният Марет бързо приготви пакети с храна за участниците в мисията.
— Летете високо, всички — пожела им той с напрегнат глас и се качи върху прилепа си.
Соловет възседна своя прилеп и разгъна картата. Докато Рипред ѝ помагаше да състави най-безопасния маршрут за връщане в Регалия, Викус се приближи до Хенри и Лукса. Никой от тях не искаше да се обърне и да го погледне.
— Не ми се иска да се разделяме така, но разбирам сърцата ви. Навярно един ден ще можете да ми простите за този момент. Лети високо, Хенри. Лети високо, Лукса — пожела им Викус. Зачака отговор, но такъв не последва. Обърна се и с усилие яхна прилепа си.
Колкото и нещастен да се чувстваше Грегор, задето беше изоставен с един плъх, сърцето го болеше за Викус. Искаше му се да изкрещи на Лукса: „Кажи нещо! Не оставяй дядо си да си тръгне така! Четирима от нас няма да се върнат!” Но думите заседнаха в гърлото му. Част от него също не беше готова да прости на Викус за това, че ги изостави.