— Как ще… приготвим храната? — попита тя.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Хенри и аз, ние всъщност никога не сме приготвяли храна — призна Лукса.
Грегор забеляза как Хенри се мръщи на Лукса, но тя не го погледна.
— Искаш да кажеш, че никога не си си правила дори сандвич? — попита Грегор. Не можеше да готви кой знае колко, но ако се наложеше майка му да работи до късно, понякога той приготвяше вечерята. Разни неща от рода на бъркани яйца или макарони със сирене, но можеше да се оправи някак.
— Сандвич? Това да не е ястие, кръстено в чест на Бартолъмю Сандуич? — попита тя озадачено.
Грегор каза:
— Всъщност не знам. Представлява две филии хляб с месо, сирене, фъстъчено масло или нещо друго между тях.
— Не съм правила сандвич — каза Лукса.
— Не е трудно. Ето, отрежи няколко парчета месо. Не много дебели — каза Грегор, като ѝ подаде нож. Той успя да нареже хляба на осемнайсет филии. Лукса се справи доста добре с месото, но нали беше свикнала да си служи с хладни оръжия. Показа ѝ как да „сглоби” сандвичите и тя остана доста доволна от постижението си. Взе четири за себе си, за братовчед си и за прилепите. Грегор взе другите пет. Щеше да е прекалено да иска от нея да сервира на Рипред и хлебарките.
Събуди Бутс и тя веднага се захвана със сандвича си. Темп и Тик благодариха с вежливо кимване за своите. После Грегор се приближи до Рипред, който се беше облегнал нацупено в тунела. Подаде му сандвич.
— Заповядай — каза му той.
— За мен? — възкликна Рипред с преувеличена изненада. — Колко любезно от твоя страна. Сигурен съм, че останалите от компанията с радост биха ме гледали как умирам от глад.
— Ако умреш от глад, никога няма да намеря баща си — каза Грегор.
— Съвсем вярно — каза Рипред, като пъхна целия сандвич в устата си. — Хубаво е, че имаме тази договорка. Взаимната нужда е силна връзка. По-силна от приятелството, по-силна от обичта.
— Плъховете обичат ли? — попита Грегор сухо.
— О, да — каза Рипред със самодоволна усмивка. — Много обичаме себе си.
„Подразбира се” помисли си Грегор. Отиде и седна при Бутс, която довършваше сандвича си.
— Още — каза Бутс и посочи към неизядения сандвич на Грегор. Той беше гладен като вълк, но не можеше да я остави така. Тъкмо се канеше да разчупи сандвича си наполовина, когато Темп деликатно побутна своя пред Бутс.
— Принцесата може да изяде моя — каза Темп.
— Ти също трябва да ядеш, Темп — възрази Грегор.
— Не много — каза Темп. — Тик ще подели с мен нейната храна.
Нейната храна. Значи Темп беше хлебарка момиче.
— Той ще дели с мен — каза Тик.
А Тик беше момче. Не че за Грегор това променяше с нещо положението; но като го знаеше, нямаше да обиди неволно насекомите.
Тъй като Бутс вече беше сдъвкала половината от сандвича на Темп, Грегор прие. Щеше да се опита да им даде част от храната си при следващото ядене.
Закуската приключи за две минути и те се приготвиха да потеглят. Точно щяха да възседнат Арес и Аврора, когато Рипред ги спря:
— Не си правете труда. Не можете да летите там, накъдето сме тръгнали — каза той и посочи тунела. Беше висок два метра и широк около метър.
— Ще влизаме там вътре? Няма ли друг начин да стигнем до баща ми? — попита Грегор. Не искаше да се впусне в тъмното, тясно пространство с Рипред, дори и да имаха нужда един от друг.
— Има друг път, но не и по-добър. Освен ако ти не знаеш някой — каза Рипред.
Грегор усети как Арес и Аврора се присвиват от тревога.
— А прилепите?
— Сигурен съм, че ще го измислиш — каза Рипред.
— Можете ли да вървите? — обърна се Грегор към Арес.
— Не дълго. Не надалече — каза Арес.
— Тогава ще трябва да ви носим — каза Грегор.
— Яздите вие, хвъркачи, яздите вие? — попита Темп.
— Хвъркачите не яздят пълзливци — каза Аврора остро.
— Защо не? Те ви яздиха — каза Грегор. Беше му омръзнало всички да се държат презрително с хлебарките. Те никога не се оплакваха, работеха наравно с останалите и се грижеха за Бутс. Общо взето, буболечките бяха най-сговорчивите спътници.
Прилепите изпърхаха с криле, но не отговориха.
— Е, аз няма да ви нося. Вече имам да нося Бутс и цял пакет месо. А Лукса и Хенри не могат да носят и двама ви. Така че, ако е под достойнството ви да яздите пълзливците, предполагам, най-добре помолете Рипред да ви носи.
— Не им дръж такъв тон — прекъсна го Лукса. — Не го правят от презрение към пълзливците. Става дума за това, че тунелът е малък. Хвъркачите не обичат места, където не могат да си разперят кри-лете.