— Да, добре, на половината от нас също не им е особено забавно да летят на стотици метри във въздуха — каза Грегор. Осъзна, че започва да се заяжда. Арес и Аврора не се бяха държали злобно или нетърпеливо, когато той и хлебарките се страхуваха от летенето. — Вижте, знам, че ще е трудно, но съм сигурен, че няма цялото пътуване да е през такива тесни тунели. Нали, Рипред?
— О, със сигурност не цялото пътуване — каза Рипред, безкрайно отегчен от спора. — Може ли да тръгваме, ако обичате? Войната ще свърши, преди да си направим плановете за пътуване.
— Ще се качим на пълзливците — каза Арес кратко.
Грегор помогна на Лукса и Хенри да настанят прилепите върху гърбовете на хлебарките. Наложи се да легнат по лице и да се вкопчат с нокти в гладките черупки. Грегор трябваше да признае, че този начин за пътуване изглеждаше неудобен. Намести Бутс в раницата и взе своя дял от храната.
— Добре, води — обърна се към Рипред.
— Най-после — каза Рипред и се пъхна в тъмния вход на тунела. Последва го Хенри, с факла и изваден меч. Грегор предположи, че той се опитва да вдъхне на прилепите известно чувство на сигурност. Те бяха следващите, в колона по един, върху хлебарките.
Грегор чакаше Лукса да влезе в тунела, но тя поклати глава:
— Не, Горноземецо, мисля, че е най-добре аз да ни пазя в гръб.
— Вероятно — каза Грегор, осъзнавайки, че все още нямаше меч. Влезе в тунела, като даде на Бутс да държи фенерчето. Лукса го последва.
Беше ужасно. Тясно и задушно, а от тавана капеше течност с миризма на развалени яйца. Прилепите се вцепениха от притеснение, но хлебарките изглеждаха като у дома си.
— Гнус — каза Бутс, когато капка течност пльосна върху каската на Грегор. — Гнусно.
— Да, гнус, гнус, гнусно — съгласи се Грегор. Надяваше се, че тунелът не е дълъг; човек можеше за нула време да се побърка тук вътре. Обърна се назад да види как е Лукса. Не изглеждаше доволна, но се справяше.
— Какво значи това „гнусно”? — попита го тя.
— Хм… гнусно, отблъскващо, отвратително, гадно… противно — каза Грегор.
— Да, това описва добре земята на плъховете — каза Лукса с презрително сумтене.
— Хей, Лукса — продължи той. — Защо се изненада от появата на Рипред? Искам да кажа, аз не знам добре Пророчеството, но ти го знаеш. Не очакваше ли плъх?
— Не. Мислех си, че „един гризач редом” означава, че някой плъх ще ни шпионира, може би дори ще ни преследва. Никога не съм си представяла, че ще участва в мисията — каза тя.
— Викус каза, че можем да му имаме доверие — отбеляза Грегор.
— Викус казва много неща — рече Лукса. Звучеше толкова ядосана, че Грегор реши да не продължава този разговор.
Известно време вървяха в мълчание. От тавана капеше вода и Грегор се сети, че Бутс е мокра. Опита се да ѝ сложи каската си, но тя все падаше. Накрая той изрови няколко пелени и ги върза на главата на Бутс. Само това им трябваше сега — тя да вземе да настине.
След няколко унили и мрачни часа всички бяха подгизнали и нещастни. Рипред ги въведе в малка пещера. Вонливата вода се стичаше надолу по стените ѝ като дъжд. Прилепите бяха толкова схванати, че Лукса и Хенри трябваше да ги свалят от хлебарките и да им помогнат да изпънат криле.
Рипред повдигна нос във въздуха и енергично подуши.
— Ето. Това много помогна да прикриете миризмата си — каза той със задоволство.
— Искаш да кажеш, че ни преведе по този път само за да може всички да замиришем на развалени яйца? — каза Грегор.
— Нужно беше. От цялата компания се носеше крайно отблъскваща миризма — каза Рипред.
Грегор беше прекалено изтощен, за да спори. Двамата с Лукса отвориха пакетите и раздадоха по малко храна. На никого не му се приказваше. Рипред погълна обяда си на една хапка и застана пред входа на тунела.
Тъкмо привършваха, когато прилепите се напрегнаха.
— Предани — предупреди Аврора.
— Да, да, следват ни почти от началото на пътуването. Не мога да подуша колко са заради всичката тази вода. Чудя се какво ли искат. — Рипред махна с опашка към Лукса и Хенри и нареди: — Тривърха дъга, вие двамата.
Лукса и Хенри се спогледаха и не помръднаха.
— Тривърха дъга и сега не му е времето да оспорвате авторитета ми, мъници! — изръмжа Рипред, оголвайки ужасните си зъби. Хенри и Лукса неохотно заеха места от двете страни на Рипред, но няколко стъпки назад. Тримата оформиха малка дъга между останалите от групата и входа на тунела. Прилепите заеха позиции зад тях.
Грегор напрегна слух, но чуваше единствено падането на водата. Армия от паяци ли ги преследваше? Чувстваше се, както обикновено, невъоръжен и беззащитен. Този път нямаше дори кутийка коренова бира.