Всички застинаха неподвижно. Грегор се досети, че сега Темп и Тик също можеха да усетят натрапниците. Бутс смучеше със сериозно изражение една бисквита, но не издаваше нито звук.
Грегор видя как мускулите по широкия сив гръб на Рипред се напрягат в очакване, докато преданите се приближаваха. Подготви се за вълна от кръвожадни паяци, но тя така и не връхлетя.
Едър оранжев паяк с дребен кафяв паяк на гърба влезе със залитане и рухна на пода. От кафявия се процеждаше странна синя течност. С огромно усилие се надигна и седна. Предните му крака леко помръднаха пред гърдите му и той каза:
— Викус ни праща. Гризачите нападнаха паяжините. Много предани загинаха. Ние двамата… се присъединяваме… към мисията.
И с тези думи кафявият паяк се строполи мъртъв.
Глава 21
Грегор погледна слисано паяка. В последните си мигове той се беше търкулнал по гръб и беше присвил крака. От раната в корема му се процеждаше синя течност, която багреше каменния под.
— Значи всички сме тук — промълви Грегор.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хенри.
Грегор извади пророчеството от джоба си.
— Сандуич е бил прав. Всички сме тук заедно. Поне бяхме за няколко секунди. — Прочете на глас:
ГОРНОЗЕМЦИ ДВАМИНА И
ДВАМА ПОТОМЦИ КРАЛСКИ ОТ ДОЛНИЯ СВЯТ,
ДВАМА СМЕЛИ ХВЪРКАЧИ И ДВАМА ПЪЛЗЛИВЦИ;
И ДВАМА ПРЕДЯЩИ НАКРАЙ ЩЕ СКЛОНЯТ.
ЕДИН ГРИЗАЧ РЕДОМ,
ЕДИН ПЪК — ИЗГУБЕН В ОТМИНАЛИ ДНИ.
Не можа да се насили да изрече следващия ред, но Рипред продължи:
— „И осмина ще бъдат с нас, мъртъвците когато броим.“ Е, един падна — остават още трима — каза Рипред, като побутна паяка с края на опашката си.
— Престани! — каза Грегор.
— О, какво? Не можем да се преструваме, че някой от нас е бил особено привързан към този предач. Дори не му знаем името. Освен може би ти — каза Рипред на оранжевия паяк.
— Трефлекс — каза оранжевият паяк. — Аз съм женска, името ми е Гокс.
— Е, Гокс, сигурно си гладна след пътуването, но храната ни е малко. Никой от нас няма да си помисли лошо за теб, ако пожелаеш да се нахраниш с Трефлекс — каза Рипред.
Гокс моментално започна да впръсква храносмилателни сокове в Трефлекс.
— Нима ще го… о, човече! — възкликна Грегор.
— Паяците не са нито гнусливи, нито сантиментални — каза Рипред. — И това е много добре.
Грегор се извърна, така че двамата с Бутс да не са принудени да гледат този канибализъм. Зарадва се да види, че Хенри и Лукса също изглеждаха леко прежълтели.
— Вижте, ако нещо се случи с мен или Бутс, не оставяйте оня паяк да ни изсмуче. Хвърлете ни от някоя скала, в някоя река, все едно къде, само да не е това — каза той.
Двамата кимнаха.
— Нали и ти ще ни направиш тази услуга? — помоли тихо Лукса. — И на прилепите ни?
— А също и на Тик и Темп, обещавам — каза Грегор. Чуваше как Гокс бавно смуче и изцежда тялото на Трефлекс. — Ужас! — добави той.
За щастие на Гокс не ѝ отне дълго време да се нахрани. Рипред започна да я разпитва подробно за нападението на плъховете. Тя му каза, че цяла армия — най-малко няколкостотин плъха — нахлула в земята на паяците. Паяците ги отблъснали, но мнозина загинали и от двете страни, преди плъховете пай-после да отстъпят. Викус пристигнал след битката и изпратил Гокс и Трефлекс с прилепа си до ихода на тунела.
— Защо? — попита Гокс. — Защо гризачите ни избиват?
— Не знам. Възможно е крал Горджър да е предприел обща атака срещу Подземната страна. Или може да са подушили миризмата на двама горно-земци, пристигнали в нашата земя. Споменаха ли воина от „Сивото пророчество”? — попита Рипред.
— Нямаше думи, само смърт — каза Гокс.
— Истински късмет е, че ни открихте. Щеше да ни трябва много време да освободим незабелязано двама предачи от затворите на крал Горджър, а нямаме време за губене — каза Рипред на Гокс и се обърна към Грегор: — Нападението срещу преданите не вещае нищо добро за баща ти.
— Защо? Какво? Защо не? — попита Грегор и усети как изстива.
— Викус забележително добре успя да те прикрие. Никой от плъховете, които са те виждали, освен мен, не е доживял да разказва за това. Плъховете не знаят, че воинът е пристигнал. Но фактът, че хората са довели горноземци при преданите, ще събуди подозренията им — каза Рипред. Колелцата на ума му сякаш видимо се въртяха. — И все пак, по време на война цари голямо объркване и никой плъх не те е разпознал. Да продължаваме!