Никой не възрази. Събраха си нещата, тръгнаха към другия край на пещерата и влязоха в по-сух, по-просторен тунел. Сега Аврора и Арес можеха да летят, въпреки че пространството беше опасно за ездачи.
— Ще вървим пеш — каза Аукса на Аврора. — Дори и да ни носите, какво ще правим с гризача?
Прилепите се издигнаха във въздуха с останалите вързопи.
Грегор ги наблюдаваше завистливо.
— Имате късмет, че не съм прилеп. Щях да излетя и да не погледна назад.
— Аврора и Арес никога не биха направили това. Те са обвързани в клетвен съюз с мен и Хенри — каза Лукса.
— Как точно става това? — попита Грегор.
— Когато прилеп и човек се обвързват в съюз, те се заклеват да се бият до смърт един за друг — каза Лукса. — Аврора никога не би ме изоставила в опасност, нито аз нея.
— Всеки ли си има прилеп? — попита Грегор, като си помисли, че на това място би било хубаво да знаеш, че някой ще остане с теб и ще те защити.
— О, не. Някои така и не намират прилеп, с когото да се съюзят. Аз се събрах с Аврора, когато бях много малка, но това не е обичайно — каза Лукса.
— Как така си сключила съюз толкова рано? — попита Грегор.
— Когато родителите ми загинаха, преживях период, в който никога не се чувствах в безопасност на земята. Прекарвах всичките си будни часове във въздуха, върху Аврора. Затова летим толкова добре заедно — обясни спокойно тя. — Викус убеди съвета да ни позволи да се съюзим побрано. След това не се страхувах толкова.
— Сега страхуваш ли се? — попита Грегор.
— Понякога — призна тя. — Но не повече, отколкото когато съм в Регалия. Разбираш ли, уморих се от постоянния страх, затова взех решение. Всеки ден, когато се събуждам, си казвам, че той ще ми е последният. Ако не се опитваш да се вкопчваш във времето, не се страхуваш толкова, че ще го изгубиш.
Грегор си помисли, че това е най-тъжното нещо, което някой му е казвал. Не знаеше какво да каже.
— А после, ако оцелееш до вечерта, се радваш, че си измамил смъртта и тя ти е отпуснала още един ден — каза тя. — Разбираш ли?
— Струва ми се, че разбирам — отговори Грегор. Осени го ужасна мисъл. Не беше ли нейната стратегия крайна форма на собственото му правило? Вярно, той не мислеше за умиране всеки ден, но си отказваше лукса да мисли за бъдещето с или без баща си. Ако не беше пропаднал през шахтата в пералното помещение и не беше открил, че баща му е още жив, ако баща му никога не се завърнеше, колко дълго щеше да продължи да отказва да бъде щастлив? Цял живот? „Може би” помисли си той. „Може би цял живот”. Грегор побърза да продължи разговора.
— Е, как всъщност сключваш съюз с прилеп? — попита той Лукса.
— Церемонията е проста. Събират се много прилепи и хора. Заставаш лице в лице с прилепа си и произнасяш клетва. Ето така — каза Лукса, като изпъна ръка и изрецитира някакво стихотворение.
— А после твоят прилеп произнася същата клетва, но с твоето име. И след това има празненство — завърши Лукса.
— А какво става, ако някой от вас наруши клетвата? Например ако Аврора отлети и те изостави в опасност? — попита Грегор.
— Аврора не би го направила, но е имало нарушени клетви. Наказанието е сурово. Виновният се изпраща в изгнание да живее сам в Подземната страна — каза Лукса. — А никой не оцелява дълго сам в Подземната страна.
— Колкото и интересни да са вашите местни ритуали, какво ще кажете да продължим мълчаливо? При положение, че целият народ на плъховете е нащрек и дебне за нас, това може би ще е по-благоразумно — обади се Рипред.
Лукса и Грегор млъкнаха. На Грегор му се щеше да си поговорят още. Лукса се държеше различно, когато не беше с Хенри. По-дружелюбно. Не толкова надменно. Но Рипред беше прав за шума.
За щастие Бутс задряма. Няколко часа чуваха само лекото потропване на стъпките си и стържещия звук от зъбите на Рипред по един кокал, който си беше запазил от обед.
Грегор потъна в нови тревоги за баща си. От онова, което Рипред беше казал, изглежда плъховете можеха да го убият, за да попречат на Грегор да стигне до него. Но защо? Това нямаше да промени пророчеството, нали? Предположи, че всъщност никой не знаеше. Ами онази последна строфа? Разгъна пророчеството и го препрочете толкова много пъти, че без да иска, го научи наизуст: