ТОЗИ, КОЙТО ПОСЛЕДЕН ЗАГИНЕ,
ВЕРНОСТТА СИ КОМУ ЩЕ ДАРИ?
В РЪЦЕТЕ СИ ТОЙ НА ОСМИНАТА СЪДБАТА ДЪРЖИ.
ЗАТОВА ПОВЕЛЕТЕ МУ — НЕКА ГРИЖЛИВО ДА БДИ,
НЕКА БЪДЕ НАЩРЕК, ЩОМ СЪС СКОК ПОЛЕТИ.
ЧЕ ЖИВОТЪТ В СМЪРТ СЕ ПРЕВРЪЩА,
А МОЖЕ СМЪРТТА ЖИВОТ ДА РОДИ.
Не я разбираше. Единственото, което му стана ясно, беше, че онзи, който загине четвърти — който и да той — носи много голяма отговорност за осемте, които все още са живи. Но как? Какво? Къде? Кога? Последната строфа от „Сивото пророчество” пропускаше всички подробности, които биха я направили полезна.
Рипред продължи да ги пришпорва, докато накрая всички се препъваха от изтощение. Той даде заповед да спрат в една пещера, където поне беше сухо и имаше поток с питейна вода.
Грегор и Лукса разпределиха намаляващите запаси от храна, която изчезваше много по-бързо, от-колкото беше очаквал. Опита се да възрази, когато хлебарките дадоха храната си на Бутс, като мислеше, че е редно да подели своята.
— Нека я нахранят — каза Рипред. — Един пълзливец може да живее без храна цял месец, ако има вода. И не си правете труда да храните Гокс. Трефлекс ще я държи сита много по-дълго, отколкото ще продължи пътуването ни.
Пещерата беше студена. Грегор свали влажните дрехи на Бутс и я преоблече. Нещо не беше наред с нея: стори му се прекалено кротка, а кожата ѝ беше лепкава и студена. Той се сгуши под одеялото с нея, за да я стопли. Какво щеше да прави, ако се разболее? Трябваше да са си вкъщи с майка му, която винаги знаеше точната комбинация от сок, лекарство и възглавници, за да оправи нещата. Опита се да се утеши с мисълта, че баща му можеше да помогне, когато го намереха.
Всички бяха толкова уморени от прехода, че моментално заспаха.
Нещо събуди Грегор от дълбок сън. Звук? Движение? Не беше сигурен. Но щом отвори очи, видя, че Хенри е застанал над Рипред и се готви да забие меча си в гърба на спящия плъх.
Глава 22
Грегор отвори уста да изкрещи: „Не!” точно когато очите на Рипред потрепнаха. Хенри беше зад плъха. Рипред видя единствено изражението на Грегор, но това му беше достатъчно.
В частицата от секундата, когато Хенри замахна да забие острието, Рипред се преметна по гръб и нанесе удар с ужасните си нокти. Мечът преряза гърдите на плъха, но ноктите на Рипред оставиха дълбока рана по цялата ръка на Хенри.
Някъде в този момент онова „Не” което Грегор се бе опитал да изкрещи, наистина излезе от устата му и крясъкът събуди повечето от групата. Рипред се изправи на задни крака, кървящ, разярен и ужасяващ за гледане. Хенри изглеждаше безсилен и дребен в сравнение с него; едва можеше да вдигне меча с ранената си ръка. Лукса и Аврора се издигнаха мигновено във въздуха. Арес литна право към плъха.
Но Грегор стигна там пръв и застана между Рипред и Хенри с разперени ръце.
— Спрете! — извика той. — Спрете!
Колкото и да не беше за вярване, всички спряха. Грегор предположи, че сигурно за пръв път виждат някой да се опитва да разтърве плъх и човек. Тази секунда колебание му даде време точно колкото да извика:
— Всеки, който иска да убие някой друг, трябва първо да се справи с мен!
Не беше особено поетично, но постигна желания резултат. Никой не искаше смъртта на Грегор. Всички знаеха, че воинът е изключително важен за мисията.
— Махни се оттам, Горноземецо, плъхът ще ни избие всичките! — заповяда Лукса, като се готвеше да се хвърли към Рипред.
— Плъхът само се опитваше да спи. Вярвай ми, мъниче, ако исках да ви убия, сега нямаше да водим този разговор — каза Рипред.
— Не си хаби лъжите пред нас, гризачо! — заяви Лукса. — Мислиш ли, че бихме повярвали на твоята дума, вместо на тази на един от своите?
— Вярно е! Той казва истината! Не започна той! Хенри беше! — изкрещя Грегор. — Опита се да убие Рипред в съня му!
Всички се обърнаха към Хенри, който гневно отвърна:
— Да, и вече щеше да е мъртъв, ако не беше Гор-ноземеца!
Настъпи объркване. По изражението на Лукса, Грегор разбра, че тя не знаеше за плана на Хенри. Беше предположила, че Рипред е нападнал пръв. Сега не беше сигурна как да постъпи.
— Спри, Лукса! Моля те! — каза Грегор. — Не можем да си позволим да загубим повече търсачи! Трябва да се държим заедно! — Беше измислил думата „търсачи” на момента и му се стори подходяща.
Лукса бавно се спусна на земята, но остана върху гърба на Аврора. Арес кръжеше несигурно във въздуха. Грегор се зачуди дали прилепът знаеше за плана на Хенри. Но ако беше така, защо не бяха атакували заедно от въздуха? Толкова трудно беше да се разбере какво мислят прилепите.