Рипред подуши и сбърчи нос:
— Не, това е за успокояване на болка. — Зарови муцуна в пакета и измъкна синьо шишенце. — Трябва ти това. Дай ѝ само няколко капки. Толкова е мъничка, че това ще е достатъчно.
На Грегор не му се щеше да ѝ дава каквато и да е доза от непознатото лекарство, но Бутс гореше. Изля няколко капки между устните ѝ и тя май ги преглътна. Опита се да я вдигне, за да я сложи в раницата, и тя изстена от болка. Той прехапа устни:
— Не може да пътува с мен, боли я.
Сложиха Бутс на едно одеяло върху гърба на Темп. Гокс изпреде паяжина, за да я прикрепи към черупката.
На Грегор му прилоша от тревога.
И ОСМИНА ЩЕ БЪДАТ С НАС,
МЪРТЪВЦИТЕ КОГАТО БРОИМ..
Не можеше да изгуби Бутс. Просто не можеше. Длъжен беше да я прибере вкъщи. Щеше да е много по-добре, ако я беше оставил в Регалия. Изобщо не биваше да се съгласява на мисията. Ако нещо се случеше на Бутс, той щеше да е виновен.
Мракът на тунела се просмукваше през кожата и се вливаше във вените му. Идваше му да крещи от болка, но тъмнината го задави. Би дал почти всичко само да зърне слънцето.
Групата куцукаше по пътя бавно, мъчително, подозрително, потисната от тревогите, които всички споделяха, но никой не изричаше на глас. Дори Рипред, определено най-закоравелият от групата, сякаш се прегърби под тежестта на положението.
Това всеобщо отчаяние беше само една от причините да не забележат множеството плъхове, чак докато едва не се сблъскаха с тях. Дори Рипред не можеше да различи миризмата на плъхове, макар че наоколо вонеше на тях. Прилепите не можеха да ги усетят в тесния тунел, докато се приближаваха към все по-силно бучащата река. Хората не можеха да видят нищо в мрака.
Рипред ги изведе от тунела в огромна пещера, разделена от дълбок каньон. През него течеше широка, буйна река. Над реката висеше въжен мост. Сигурно беше направен с общите усилия на хора и животни в по-добри времена. Плътна коприна, изтъкана от паяците, поддържаше тънки каменни плочи, издялани от хората. Вероятно се бяха възползвали и от летателните умения на прилепите, за да построят такъв мост.
Когато Грегор светна с фенерчето си нагоре, за да види как беше укрепен мостът, ги забеляза. Двайсет плъха, седнали неподвижно на скалите над отвора на тунела. Точно над главите им. Чакаха ги.
— Бягайте! — изкрещя Рипред и буквално щракна със зъби до петите на Грегор. Грегор се препъна и после тръгна по моста. Краката му се хлъзгаха по протритите каменни плочи. Усещаше горещия дъх на Рипред във врата си. Хенри и Лукса прелетяха пред него и прекосиха светкавично реката.
Беше на половината път, когато си спомни, че Бутс не е на гърба му. Беше с него толкова дълго по време на пътуването, че двамата бяха станали като едно неразделно цяло. Но сега тя беше на гърба на Темп!
Грегор се обърна рязко, за да тръгне обратно. Рипред, сякаш предусетил движението му, го завъртя напред и хвана раницата със зъби. Грегор усети как Рипред го вдига във въздуха и хуква право към другия край на моста.
— Бутс! — изкрещя Грегор. — Бутс!
Рипред се движеше като светкавица. Щом стигна отсрещния бряг, той пусна Грегор на земята и отиде да помогне на Лукса и Хенри, които трескаво се мъчеха да разсекат копринените въжета, поддържащи моста.
Грегор насочи фенерчето си и видя, че Гокс беше на около три четвърти от пътя. Зад нея се препъваше Темп, понесъл Бутс на гърба си. Между Бутс и двайсетте плъха убийци, които сега се стичаха по моста, беше само Тик.
— Бутс! — изкрещя Грегор и се хвърли обратно към моста. Опашката на Рипред го удари през гърдите и го хвърли обратно на земята, като му изкара въздуха. Той се помъчи да си поеме дъх, после се надигна на колене и запълзя към моста. Трябваше да ѝ помогне. Трябваше.
Гокс се стрелна от моста и започна да къса нишки с челюстите си.
— Не! — извика Грегор и се закашля. — Сестра ми! — С усилие се изправи на крака точно навреме, за да поеме още един удар от опашката на Рипред.
Хлебарките бяха на десетина стъпки от брега, когато плъховете ги настигнаха. Помежду им нямаше обсъждане; буболечките сякаш отдавна бяха намислили целия този сценарий. Темп се устреми към края на моста, а Тик се обърна да посрещне армията от плъхове сама.
Когато се нахвърлиха върху нея, Тик литна право в лицето на водача им, при което той се сепна и отстъпи изненадано назад. До този момент Грегор изобщо не знаеше, че хлебарките имат криле. Може би и плъховете не знаеха. Но не им отне дълго време да се опомнят. Водачът на плъховете скочи напред и смачка главата на Тик в челюстите си.