— Съжалявам, братовчедке — настойчиво каза Хенри на Лукса. — Нямах друг избор. Викус ни водеше към катастрофа. Той искаше да ни обвърже в съюз с най-слабите, когато единственият ни истински шанс за оцеляване е да се съюзим с онези, които са по-силни. Ще обединим сили с плъховете и ще управляваме заедно, ти и аз.
Лукса проговори толкова спокойно, колкото Грегор никога не я беше чувал:
— Нито сега, Хенри, нито никога.
— Трябва, Лукса, нямаш избор. Трябва да се присъединиш към нас или да загинеш — каза Хенри студено, но гласът му трепереше.
— За мен този ден е толкова подходящ да умра, колкото и всеки друг — каза Лукса. — Може би дори още по-подходящ. — Звучеше, сякаш беше на хиляда години и се намираше на хиляди километри от тях, но не беше изплашена.
— Значи ти обещаха трона, така ли? Хенри, може ли да си толкова глупав да повярваш, че ще ти го дадат? — Рипред избухна в смях.
— Ще ми го дадат. Заедно ще изчистим Подземната страна от пълзливците и преданите и ще си поделим земята им — каза Хенри.
— Но защо? Защо би го направил? — попита Грегор.
— Омръзна ми съюзниците ми да са страхливи и слаби — каза Хенри. — Плъховете поне не могат да бъдат обвинени в това. Заедно ще се защитаваме.
Заедно ще управляваме. Заедно ще бъдем в безопасност. Решено е.
— Заедно, заедно — изрече Рипред с напевен глас. — Колко много сплотеност планираш. И колко много самота те очаква. А, ето ги и приятелите ти.
Бяха поне петдесет. Плъховете се разгърнаха бързо и заобиколиха участниците в мисията. Повечето се смееха, възхитени от богатата плячка.
Грегор бързо се огледа. Кой щеше да се бие на негова страна? Баща му мърмореше нещо за риба. Бутс лежеше вързана на гърба на Темп в безсъзнание. Хенри беше предател, така че можеше да изключи от сметките и Арес, тъй като двамата бяха обвързани в клетвен съюз. Оставаха той, Лукса, Аврора, Гокс и…, внезапно не знаеше какво да мисли за Рипред. А Рипред? На чия страна всъщност беше плъхът?
Погледна Рипред и плъхът леко му намигна.
— Помни, Грегор, пророчеството изисква само четирима от дванайсетте да загинат. Мислиш ли, че можем да се справим с тях — двамата с теб?
Добре, имаше на своя страна и един удивителен плъх.
Кръгът се разшири, за да направи път на огромен сребрист плъх, който пристъпи напред. Над едното му ухо беше закачена златна корона, явно предназначена за човешка глава. Грегор чу Лукса да си поема рязко дъх и предположи, че короната принадлежеше на някой от родителите ѝ.
— Крал Горджър — каза Рипред, като се поклони ниско. — Не се надявах, че ще ни удостоите с честта на присъствието си тук.
— Един нещастен пълзливец ни каза, че си се удавил, Рипред — отговори тихо кралят.
— Е, такъв беше планът — кимна Рипред. — Но плановете често пропадат.
— Трябва да ти благодарим, че толкова хитро доведе воина в лапите ни. Всъщност това беше работа на Хенри, но няма значение, щом той е тук. Исках да съм сигурен. Исках да го видя лично, преди да го убия. Значи това е той? — попита крал Горджър, като присви очи към Грегор. — Очаквах много, много повече.
— О, не го съди твърде прибързано — каза Рипред. — Установих, че крие възхитително много изненади. — Той започна да обикаля кръга, като от време на време вдигаше предния си крак да се почеше по носа и всеки път плъховете, които бяха близо до него, трепваха. — Клосин… Блъдлет… о, сломен съм, Рейзър, това ти ли си? Нямаш представа колко ме боли да те видя в компанията на Негово Величество.
Плъхът Рейзър сведе очи. Дали се срамуваше? Можеха ли плъховете да изпитват срам?
Рипред отиде зад Хенри и го побутна напред.
— Върви, върви. Застани при приятелите си. — Хенри се спъна и падна до крал Горджър, като го настъпи по опашката. Другите плъхове се разсмяха, но не и кралят, който рязко измъкна опашката си изпод Хенри и преряза нещастната Гокс наполовина.
Плъховете спряха да се смеят. Грегор видя как синята кръв на паяка бликна върху земята. Толкова бързо стана. За частица от секундата вече трети член на мисията беше мъртъв.
— Защо всички спряха да се смеят? — каза крал Горджър. — Хайде де, смейте се! — заповяда той и плъховете издадоха звук, подобен на овче блеене. Той се протегна спокойно на земята, но Грегор виждаше, че мускулите му бяха напрегнати от гняв.
— Кой е следващият? — попита крал Горджър. — Хайде, не се стеснявайте. Да се погрижим ли за мъ-ничето? Струва ми се, че и без това скоро ще издъхне. — Той насочи ужасните си очи към Бутс.
„Не и Бутс”, помисли си Грегор. „Не и докато мога да стоя”. Мъчеше се да си припомни нещо. Какво беше то? Какво? И изведнъж се сети. Разбра какво означаваше следващата част от пророчеството.