Жером трябваше да застреля момчето — най-лесната задача. Марсел трябваше да се погрижи и за Паша бей. Професионалният убиец имаше пълно доверие в себе си. Когато чу мъжките гласове адреналинът започна да се влива в кръвта му.
Докато групичката слизаше по пътя към града, ги наобиколиха тълпи от хора, които подаряваха на Паша цветя, поздравяваха го и му пожелаваха щастлив семеен живот. А той приемаше поздравленията и цветята, ръкуваше се с хората или просто кимаше.
— Дотук със секретността — каза усмихнато на Макриянис, който яздеше редом с него, и втъкна една китка в гривата на коня си.
— Новината вече пътува за Истанбул, Паша бей — отбеляза весело приятелят му. — Тайните са невъзможни в един бъкащ от шпиони град.
В този миг към тях изтича жена с цветя и Паша се наведе, за да поеме букета.
— Пожелавам ти дълъг живот, Паша бей, и много бебета.
Паша се засмя.
— Ще направя каквото мога.
— Бебета ли, Паша бей? — запита саркастично Макриянис.
— Обичам бебетата — отвърна ведро Паша и сложи цветята при другите букети. Сияеше от щастие и напълно бе забравил за Хюсеин.
— Сериозно? Доколкото си спомням, доскоро се гордееше с дискретността си точно в това отношение.
— Трикси обича бебетата.
— Аха! И ти си готов да се подчиниш?
— Винаги готов — изрече Паша с широка усмивка. — Затова не са ми нужни. — Погледът му бе привлечен от отражение върху метал. Още преди съзнанието му да е регистрирало цялостния образ, инстинктът му вече беше нащрек за опасността.
— Стрелец! — Сграбчи положената в скута си пушка, извърна се и стреля по застаналия на прозореца силует. Проклинайки се, че не беше прочистил пътя, той извърна рязко коня си и препусна с всичка сила към Трикси и Крис.
— Обръщайте! Връщайте се! — В следващия миг около тях се посипаха куршуми. Погледът му отскочи към прозореца. Мъжът беше ранен, но продължаваше да стреля. Паша препусна и постави приклада на рамото си, жертвайки една ценна секунда, за да се премери в целта.
Натисна спусъка.
Главата на Жером Клоар се пръсна.
Но наоколо се възцари неестествена тишина. Паша побърза да дръпне юздите на черния си жребец и видя, че върху коня на Трикси има някакъв мъж, обхванал талията й с мускулеста ръка и опрял пистолет на слепоочието й.
Мъжът притежаваше ледения и твърд поглед на човек, който знае да убива.
Крис беше бял като платно и напълно парализиран от страх. Войниците не смееха да помръднат.
— Ще ти дам, колкото пожелаеш — извика Паша. — Пусни я!
— Нещо не ти вярвам, Паша бей — изрече подигравателно Марсел. — Нека всички се махнат от пътя ми! Бавно, много бавно, иначе тази прекрасна дама ще получи куршум в главата. Знам, че никой от вас не го иска.
— Отведете Кристофър — настоя Трикси, тъй като най-много от всичко се страхуваше за сина си.
— Първо хвърлете оръжията си, в противен случай ще застрелям и момчето.
— Не! — избухна Трикси.
— Чухте какво каза хубавата дама. Не иска да убивам сина й. Хвърлете оръжията.
Паша пръв хвърли пушката си. Останалите го последваха.
— Доволен съм от съдействието ви — изрече сухо и безстрастно Марсел. — А сега, ако всички се върнете обратно в манастира, дамата и синът й ще останат живи — поне за известно време.
Макриянис погледна към Паша, той му кимна в знак на съгласие и пришпори коня си. Войската също се подчини. Не можеха да рискуват живота на Трикси и Крис. Паша се върна бързо в манастира, както му бе наредено, влезе в двора и скочи от коня веднага щом портите се затвориха. Извика Жул.
— Клоарови отвлякоха Трикси и Крис. Махни тези цветя и ни намери някакви по-небиещи на очи дрехи. — Обърна се към Макриянис, който също беше слязъл от коня и стоеше до него. — Как мислиш — като работници ли да се преоблечем или като селяни? — Жул вече предаваше нарежданията му на двама монаси. — Искам да съм по следите му до пет минути. Ще излезем през задната порта. Похитителят няма друг избор, освен да напусне Навплион незабавно. Защото знае, че в противен случай ще го заловим.
— Тогава давай към пристанището — каза Макриянис и съблече бродирания жакет.
Паша кимна.
— Първото място, което трябва да претърсим. — Докато чакаха дрехите си, Паша очерта набързо плана за преследване и припомни на мъжете най-преките маршрути до доковете, възможните места за укриване и обиколните пътища, които би използвал човек, който не иска да привлича вниманието. — Разпитвайте всички. Все някой може да ги е видял. Претърсете алеите и задните улички. Ще изпратя двама патрули на доковете. Разполагаме с три часа до залез-слънце, господа! — Закрачи, напрегнат и мълчалив. После наметна някаква груба връхна дреха върху ризата си, скочи на седлото, пришпори коня си и препусна към задната порта.