Всички разбираха необходимостта да се бърза. След като се стъмнеше, похитителят лесно щеше да им се изплъзне и да отплава към някой далечен бряг. Пристанището бе пълно с кораби от цял свят, а пазарите за роби в Истанбул бяха само на няколко часа път оттук.
— Дотук беше лесно — промърмори тихо Марсел и Трикси усети дъха му върху бузата си. Пистолетът беше скрит в косата й, в основата на ухото. Крис яздеше понито си мълчаливо, вперил уплашен поглед в майка си, защото виждаше долепеното до главата й оръжие.
— Новият ти съпруг не оправда очакванията ми — пошегува се Марсел. — Но все пак е страхотен стрелец. Клоар практически остана без глава.
— Клоар ли? — Не успя да прикрие изненадата си.
— Този човек беше обсебен. Единствената му мисъл беше да убие сина ти. — Марсел говореше нехайно и не влагаше повече емоции, отколкото в обикновен разговор за времето.
— Което е ужасно глупаво, тъй като от хлапето могат да се изкарат доста пари на пазара за роби. Там предпочитат момченца.
Тези думи я ужасиха. Знаеше, че в Леванта много се търсеха момченца. Мисълта, че детето й може да остане само й да изживее ужаса да бъде продавано на пазара за роби, беше толкова страшна, толкова тъжна и ужасяваща, че й се прииска да плаче, да крещи и да проклина всички мъчения, които беше изживяла и продължаваше да изживява заради наследството на Тео. Почувства се обкръжена от всички страни, обсадена и нападната отвсякъде от Клоаровци, Гросвенъровци, Хюсеиновци, а сега и този непознат, опрял, пистолет в главата й.
Моментът едва ли беше подходящ да се ядосва, но по чувства, че я залива неудържима ярост и едва сдържано негодувание срещу алчните и хищни мъже, които смятаха, че могат да налагат волята си на нея и на сина й.
Усещаше пистолета до бедрото си. Знаеше как да го използва. Яростта й бе примесена със страх, че този път ще бъдат отведени някъде, където никой няма да ги открие. Дясната й ръка се стрелна нагоре за част от секундата и отблъсна оръжието на нападателя. В това време левият й лакът се заби в стомаха му с такава сила, че едва не си изкълчи рамото. В този момент посегна за оръжието си. Стреля отдолу — един, два, три пъти. Изпразни и двете цеви.
При звука от изстрелите, конят й се вдигна на задни крака. Трикси сграбчи поводите и изкрещя:
— Бягай, Крис! Бягай!
Но хватката около кръста й се затегна. Марсел издърпа юздите и изръмжа:
— Ще те убия! — По жакета му имаше кръв. — Веднага повикай сина си или ще го застрелям!
Крис доста се беше отдалечил, но беше спрял и чакаше, тъй като не можеше да остави майка си. Тя го повика. Детето веднага се върна. На личицето му беше изписан ужас.
— Вземи сега поводите — нареди Марсел и тикна дулото на пистолета в главата й. — Погрижи се да стигнем до пристанището без повече инциденти, иначе ще ви убия и двамата.
Трикси не посмя да се обърне за помощ към малкото хора, които подминаха, защото не искаше да рискува живота на Крис. На пристанището ги очакваше лодка. Настаниха ги до похитителя. Пистолетът продължаваше да притиска ребрата й. Докато ги откарваха към един кораб е кипърски флаг, никой не проговори. Частен кораб, помисли си тя. Ролята на Кипър във войната не беше много ясна. Качиха се на борда. После ги заключиха в една каюта.
Звукът на отдалечаващите се стъпки накара Трикси да се почувства напълно победена. На непознат кораб, в претъпкано пристанище тя и Крис бяха напълно откъснати от света. А след като съдът отплаваше, щеше да изчезне и всяка надежда за свобода.
Крис не продумваше. Беше се сгушил в скута й и мълчеше, очевидно напълно наясно с опасността.
Трикси го гушна, залюля го и му запя любимата приспивна песничка, като се надяваше по този начин да спре сълзите му. Но собственото й сърце биеше учестено, а паниката постепенно завладяваше съзнанието й.
— Паша ще ги застреля всичките.
Трикси се сепна и спря да пее.
— Паша със сигурност ще ги застреля, затова не се бой, мамо!
Очите й се насълзиха при това тържествено изявление, тъй като то беше напълно абсурдно.
— Ще се молим да дойде и да ни спаси — изрече тя и прегърна още по-силно скъпото си момченце.
— Ще видиш, мамо. Той е силен.
Колко просто звучеше всичко в неговата уста. Сякаш силата и смелостта винаги побеждаваха и всички злодеи получаваха справедливо възмездие.
— Дали да не потърсим начин да помогнем на Паша и на останалите — предложи тя, за да го разсее. Това щеше да успокои и самата нея. Можеха поне да проучат възможностите за бягство.