В каютата имаше две койки, маса и стол. От малкия илюминатор се процеждаше светлина и се виждаше морето. Крис вече беше придърпал стола и надничаше, изправен на пръсти.
— Не се отваря, мамо — каза той и заудря стъклото с юмруче. — Трябва да го разбием и да скочим във водата. — Обърна се и я изгледа с интерес. — Ти обаче май няма да можеш да се провреш. — Отново погледна малкия илюминатор. — Ще остана с теб, докато дойде Паша — продължи решително, приемайки ролята на закрилник толкова сериозно, че гърлото й се стегна. — Няма да се забави. Знам.
— Значи трябва да чакаме — изрече тя тихо и си пожела синът й да е прав.
— Казвам ти, дори всички дяволи от ада да са по петите ми, не можем да отплаваме, докато не излезе вятър — изрече непреклонно на развален, но разбираем френски капитанът кипърец. — Погледни сам — посочи към главната мачта, — дори не подухва.
— Мамка му! — Марсел ядно заби пистолета в гърдите му. — Кога ще стане това, по дяволите? Плати ти се щедро, за да се погрижиш да отплаваме незабавно.
Възрастният прошарен капитан изгледа ранения, сякаш не вярваше на очите си.
— Никой не знае — отвърна той предпазливо. — На хоризонта май се задават буреносни облаци. Навярно след няколко часа…
— Няколко часа! — избухна Марсел. — Не разполагам с часове!
— Трябва да превържете раните си — изрече капитанът, като се надяваше да промени темата на разговора. Нямаше власт над вятъра, колкото и силно да крещеше този човек.
— Раните ми ще почакат — отсече Марсел. — Прати още някой горе, мамка му!
— Жената и детето имат ли нужда от нещо? — попита капитанът. Вяха му платили за курс до Истанбул и без обяснения разбираше, че целта е пазарът на роби. — Предполагам държиш да са в добро здраве.
— Дай им нещо за ядене — изръмжа Марсел, чието съзнание бе обсебено от предстоящото отплаване. А на мен ми дай бутилка ром.
Паша и хората на Макриянис се пръснаха из пристанището, разпитаха хората, претърсиха всяка жилищна и търговска постройка и накрая намериха едно момче, което им каза, че от доковете на един неизползван склад е отплавала лодка. На борда й имало жена и малко дете. Но момчето не беше проследило курса на лодката. Паша го възнагради подобаващо и заоглежда корабите.
— Ще трябва да ги претърсим всичките!
— Разполагаме с достатъчно хора — отбеляза съчувствено Макриянис, който разбираше колко нищожни са шансовете им.
— Искам да се изпрати човек на всеки кораб — заяви Паша. — Капитаните да се информират, че давам един милион гроша награда, на този, който върне Трикси и Крис.
— Това е достатъчно, за да се намери един Юда.
— Да се надяваме — отвърна мрачно Паша. — Скоро ще се стъмни и ако излезе вятър… — Гласът му замря и той стисна челюсти. Обърна рязко гръб на морето и закрачи, като махна на Макриянис да го последва. Двамата се насочиха към гостилницата, където се бяха разположили хората им. Мъжете получиха кратки инструкции и след като бяха осигурени достатъчно лодки, загребаха към корабите, за да предадат необичайното предложение на Паша.
Когато пратеникът се качи на борда на кипърския кораб й поиска лична среща с капитана. Марсел предпазливо го проследи. Но гъркът излезе от каютата на капитана много бързо, качи се на лодката си и загреба обратно към брега.
Марсел нахълта, без да чука, и изгледа с подозрение кипъреца, седнал зад бюрото си.
— Какво искаше този гръцки войник?
— Началникът на пристанището е наложил някакви нови такси — отвърна спокойно капитанът и сложи документите на бюрото си. — Информират всички.
— На мен ми заприлича на войник. Какви са тези документи?
— Сметки за товаренето на част от моето карго — обясни той охотно, тъй като предпочиташе да обсъжда това пред посещението.
— Покажи ми ги.
Капитанът му подаде документите, но Марсел не разбра нищо, тъй като бяха изписани със странни малки букви.
— Не ме лъжеш, нали?
За милион гроша кипърският капитан щеше да излъже в очите и Господ.
— Виж колоните с артикулите и цените. Возим стафиди и вино, това е.
Марсел впи поглед в него.
— Трябва да отплавам тази нощ!
Облекчен, че беше приел обясненията му за товара, капитанът почувства как тялото му се отпуска малко.
— Скоро ще излезе вятър. Погледни натам. — Той посочи през илюминатора към някаква неясна сянка на хоризонта. — Този облак ще донесе бриз. Искаш ли още ром?