— А на теб наистина ти се чука!
Пътуването до Кале се превърна в сексуален маратон, в открития и приятни изживявания, въодушевление и потребност, на моменти сладостно нови и за двамата. Малко преди да изгрее луната, Паша каза:
— Трябва да спрем! Нужна ми е храна, иначе ще започнеш да се оплакваш.
— Какво те кара да мислиш, че ще се оплаквам?
Той й хвърли развеселен поглед.
— Имам чувството, че можеш да бъдеш изключително взискателна.
— В такъв случай спри на всяка цена! Но аз ще те изчакам тук. Мързи ме. А и не мога да отида никъде в този вид. — Беше се изтегнала гола на отсрещната седалка, огрява от процеждащата се иззад пердетата лунна светлина, с разпиляна по раменете коса и разпръснати в безпорядък по пода дрехи.
— Защо? Ако си толкова изморена, аз ще те занеса.
— Божичко, Паша, само това липсва! С тази рокля и толкова рошава!
— Изглеждаш великолепно! — Огледа я със задоволство. — И ако успеем да намерим някаква прилична храна, животът ще се доближи до съвършенството.
— Един фризьор и една камериерка ще допринесат значително за това съвършенство.
— Искаш ли да ти осигуря прислуга?
— Не. Не искам. — Знаеше, че той ще го стори с най-голямо усърдие и това щеше да я притесни още повече. Предпочиташе неговото презрение към обществените норми.
Паша все пак своевременно се погрижи тя да го придружи. Сам й помогна да оправи косата и роклята си, и то с толкова сладко желание. Но въпреки всичко бе необходима арогантност от класа, за да изпепеляваш с такъв поглед, докато преминаваш през общите помещения на път за по-уединените стаи на гостилницата, където им донесоха топла вода, огледало и обилна храна. Малко по-късно, напълно освежена и заситена, младата двойка се върна при каретата си.
След като помогна на Трикси да се качи, Паша слезе едно стъпало и погледна към кочияша, Мансел, който очакваше нарежданията му.
— Повече няма да спираме, освен за смяна на конете, ясно?
— Да, сър. — Мансел разбра, че господарят му не желае да бъде обезпокояван.
— Ще стигнем ли Кале до сутринта?
— Може би още преди зазоряване.
Паша се усмихна и влезе в купето. Щом чу звука от затръшнатата врата, Мансел изплющя с камшика и конете препуснаха.
Пристигнаха рано сутринта и намериха току-що акостиралия «Перегрин». Капитанът бе разпънал всички платна, за да плава рекордно бързо. Нареждането на Паша бе повече от категорично: «с възможно най-голяма скорост.»
Отнесе я на палубата на ръце. Задоволена и омаломощена от наслада, тя не се възпротиви дори когато я положи на койката в собствената си каюта.
— Спи, скъпа — прошепна Паша и я целуна по пламналата буза. — Ще дойда при теб веднага щом излезем в отрито море.
— Много си мил.
— А ти си дяволски великолепна! — Осъзнаваше, че може да я има още стотици пъти и пак няма да му стигне. Леко изнервен от тази необичайна потребност, побърза да напусне каютата и да установи дистанция с похотта си.
Хладният морски въздух възвърна здравия му разум и там, на палубата, успя да погледне по-безпристрастно на увлечението си. Тя бе зашеметяващо красива жена с невинност, която бе нещо свежо и изкусително за преситената му от изтънчени удоволствия душа. При това бе надарена с щедра и екстравагантна сексуалност — едновременно скандална и удивително непорочна. Би бил последният глупак, ако не изживееше насладата от една ваканция с нея. А когато всичко приключеше, щеше да се върне в Париж. Съвсем елементарно. Не беше нужно да търси обяснение за всеки нюанс от онова, което изпитваше.
Но въпреки усилията да бъде разумен, само след минути откри, че отново я желае. Насили се да остане на палубата, докато «Перегрин» излезе в открито море. След което веднага слезе в каютата си и се плъзна в тялото й, за да удовлетвори неустоимата си потребност.
Тя го прие със страст, която нито проумяваше, нито можеше да овладее. Беше се отказала да си обяснява бурния си сексуален копнеж много преди да стигнат Кале. Разумът се бе оказал безполезен да обясни силата на реакциите й. Тласкана от самото неподправено удоволствие, тя просто се наслаждаваше на усещането.
Морският въздух ги обгърна, остър и омаен. Потопиха се в някаква прекрасна близост.
— Това е защото се прибирам у дома — изрече Трикси с очарователна усмивка.
И мъжът, който само преди два дни щеше да подскочи при думата «омагьосан», се зачуди дали някой от шаманите в майчиния му род не му бе направил заклинание.