Трикси се изправи и поздрави малобройното си домакинство, застанало пред вратата на къщата в якобински стил. Мисис Орди, пухкава и розова, първа я поздрави с добре дошла, а след това горещо я прегърна младата Джейн, помощничката на Кати.
— Толкова сме щастливи, че се върнахте — каза Кейт Милхаус с грейнало лице. Старият Уил пък свали шапката си и изрече с обичайната си сдържаност:
— Да считаме, че вече всичко е наред, милейди, щом вече сте си у дома.
— Където и възнамерявам да остана — отвърна прочувствено Трикси. — Твърде дълго… — Думите й бяха прекъснати от Крис, на когото явно му бяха омръзнали любезностите на възрастните. Той я сграбчи заръката и я задърпа с всичка сила.
— Мамо, Писана има котенца! Дейзи има кученца! Бързо ела да ги видиш! Всичките котенца на Писана са черно-бели. Ела!
— Чакай малко, съкровище — прошепна му Трикси. — Има един…
В този момент пружините на каретата проскърцаха и звукът привлече вниманието на всички. Те тутакси извърнаха поглед към високия тъмен непознат, който слезе от елегантната карета.
Приличаше на чужденец, въпреки че костюмът му бе по английската мода — елегантен и семпъл. Носеше черен жакет, кремава жилетка, бричове за езда от еленова кожа и високи ботуши. Тъмните му къдрици падаха небрежно върху снежнобялата ленена яка на ризата, контрастираща с тъмния му врат, толкова черен и гладък, че веднага привличаше погледа. Докато не вдигна глава и не разкри мистичните си леко дръпнати очи.
— Здравейте! — Щом се усмихна, всички разбраха защо тяхната господарка го беше довела в къщата си.
— Ти от Китай ли си? — зяпна го Крис.
— Не съвсем — отвърна Паша игриво. — Чувал ли си за Сибир?
Крис поклати глава.
Паша клекна, за да се изравни с него, и му подаде малък амулет от кост.
— Ето ти нещо от Сибир. Там вали много сняг. Това е парче от кост на морж.
Крис пое малкия гравиран амулет и го повъртя в ръцете си, смръщил съсредоточено пухкавите си вежди. — Какво е морж?
— Донесли сме ти разни книжки. Ще ти ги покажа след малко, стига майка ти да не е много заета.
— Покажи ми ги сега!
Паша вдигна съвършено безстрастен поглед към Трикси.
— Първо ще свалим багажа от каретата, съкровище — заяви тя, като внимаваше да не отклони очи от рамото на Паша. — И ще покажа на мистър Дюра нашата къща.
— И Писана — въодушеви се Крис.
— Задължително — съгласи се Паша.
Трикси представи Паша на домашните си, без да уточнява много-много подробности по измислената роднинска връзка. Не че след две поколения щеше да се появи някой от Рипънови, за да опровергае историята, но колкото по-малко им кажеше, толкова по-добре, така бе предложил Паша.
Щастието на Трикси не убягна от погледа на мисис Орди и оттам нататък въобще не я интересуваше от какви странни и непознати земи е дошъл този мъж, щом носеше такава радост на нейната господарка. Джейн и Кати се изчервиха и започнаха да заекват, когато Паша ги заговори, а Уил просто запита:
— Яздите ли?
— Семейството ми отглежда чистокръвни коне до Шантили. От време на време яздя — добави Паша скромно.
— Нейна милост успя да опази конете си от онези мошеници Гросвенърови — измърмори Уил. — Елате после долу в конюшнята да ви покажа онова многообещаващо жребче, което роди Миробела.
— Издържа проверката — прошепна му щастливо Трикси, докато Уил се отдалечаваше. Старият слуга явно не даваше одобрението си всекиму.
Паша й намигна дискретно и предложи да разтоварят багажа. Самият той свали малкото куфари и ги внесе в хола. После се върна с голям червей кашон и я погледна въпросително.
— Сега ли?
След одобрителното й кимване, той сложи кашона върху голямата дъбова маса в средата на облицования с ламперия хол.
— Майка ти реши, че това ще ти хареса.
Хлапето разкъса опаковката с широко отворени очи и изписка:
— Подаръци! Гренадир! С истинска кожена шапка! Мамо, виж! — След което пусна войника, бръкна в сребристата кутия и извади втори.
Докато наблюдаваше с каква радост детето й открива всяко едно от новите си войничета, Трикси почувства как сърцето й се стопля от истинско блаженство, че отново си е у дома. Колко е приятно, помисли си тя и вдигна поглед, за да се усмихне на Паша за секунда. Оформи с устни думите «благодаря ти» и му изпрати въздушна целувка над главата на сина си.
Аз ти благодаря, помисли си той и й върна усмивката. Тази жена, която му бе разкрила едно ново и интимно значение на думата «щастие». Погледна за миг часовника си, пресмятайки колко остава до нощта. Подобно нетърпение би шокирало всичките му познати, защото обикновено жените чакаха Паша, а не той тях.