Выбрать главу

— Мама може да прави каквото пожелае. — Погледът му бе самата невинност.

— Благодаря!

— Ти направи оградите, мамо! — предложи Крис и й подаде пълна шепа дървени елементи.

Не след дълго цялото стопанство беше сглобено, животните бяха разположени и дори фермерското семейство намери своето място в солидната къща. Малкият строителен екип седна и огледа възхитено произведението си.

— Може ли тази нощ да го занеса в моята стая, мамо? — попита Крис. — Ще сложа всички животни да спят и…

Мисис Орди се прокашля.

Тъй като досега не бе ставала свидетел на подобна сдържаност от страна на икономката си, Трикси не обърна внимание до второто деликатно покашляне, при което, виждайки изражението на мисис Орди, възкликна:

— О, Боже! Много ли те накарахме да чакаш?

— Чаят съвсем ще изстине, милейди — отбеляза тя, докосвайки чайника с длан.

— Разбира се. Извинявай. Крис, мистър Дюра, ако обичате елате с мен. Орди, благодаря ти! Сервирала си така красиво!

— Любимите ви сладкиши, миси. Кифлички, ягодов кейк и сандвичи с шунка и ръжен хляб. Специално за вас сложих малко портокалова кора в кейка с маково семе и лимоновите пастички са точно както ги обичате. Чудех се дали мистър Дюра не би предпочел малко уиски?

— Не се притеснявай. — Паша се изправи. Спомни си с какво подозрение се отнасяше Трикси към мъжете, които прекаляваха с пиенето.

— Вашият татко винаги пиеше по едно малко с чая — мисис Орди изгледа Трикси над очилата си. — Казваше, че го правело по-поносим.

— Щом е така, ако лейди Гросвенър няма нищо против?

— Аз ще седна при теб. — Крис хвана Паша за ръката.

— Да полетим ли до масата? — попита той, вдигна детето високо, подхвърли го във въздуха и по средата на доволния му писък нежно го положи на стола.

— Хайде пак! — изписка възбудено Крис. — Полетях! Мамо! Мамо, видя ли? Полетях!

Паша повтори номера още няколко пъти сред доволни писъци и крясъци. Накрая, стъпил отново на земята, зачервен и грейнал от щастие, Крис възкликна:

— Ти си най-добрият! Нали, мамо? Нали, Орди? Мисис Орди, която тъкмо поставяше пред Паша пълната чаша е уиски, вдигна поглед.

— Наистина, Кристофър. Мистър Дюра е много мил.

Паша беше най-добрият не само по отношение на милото държание, помисли си разгорещено Трикси, но когато заговори, гласът й бе съвсем спокоен, сякаш сладостните спомени не бомбардираха съзнанието й непрекъснато.

— Първо кифлички ли искаш или ягодов кейк? — попита тя сина си, избягвайки отговора на въпроса дали най-добър е Паша.

— Кейк, кейк, кейк!

И пиенето на чай започна.

Разговорът се водеше основно от въодушевеното хлапе, но възрастните нямаха нищо против. Енергията и бъбривостта на момченцето не бяха нещо ново за Паша, комуто ролята на голям батко беше добре позната. Трикси тънеше в розова мъгла — беше си отново у дома, при любимия си син, и то на върха на щастието. Това че Паша бе очаровал цялото й домочадие само допринасяше още повече за удоволствието й.

Храната бе унищожена за съвсем кратко време, за радост на мисис Орди, за която най-прекрасната гледка на света бе нейната Миси и Крис да хапват с апетит.

— Нейна милост има нужда от малко повече плът върху кокалите — прошепна тя на Кейт от наблюдателницата им в коридора.

— Наистина е отслабнала — съгласи се Кейт, като внимаваше да не я чуят. — Толкова съм доволна, че нашата Миси се върна.

— И си е довела добър и хубав мъж — отбеляза мисис Орди, загрижена повече за щастието на господарката си, отколкото за порядъчността, — макар че прилича на конник от ордата на Чингиз Хан.

— За Бога, мисис Орди! — Позицията на Кейт като бавачка на Трикси я поставяше малко по-високо в социалната стълбица от недодяланата й дружка. И тъй като рядко си позволяваше да се възползва от привилегиите на статуса си, този път се почувства длъжна да направи забележка на икономката, че подобна нетактичност няма начин да не подразни господарката им. — Мистър Дюра очевидно означава много за лейди, а и е богат, доколкото виждам, от подаръците, които донесе на Кристофър, Не ме мисли за голяма сметкаджийка, но след този нещастен брак на нашата Миси, дано съпругът й да гние в ада, пък бащата на Кристофър, бедната душа, толкова млад си отиде! Та, като се има предвид мизерното й финансово състояние, тя трябва да направи всичко възможно мистър Дюра да прекара приятно в Бърли Хаус.

— Не исках да кажа нищо лошо, Кейт. Мистър Дюра е великолепен мъж. Й много добре възпитан — изрече с раздразнение мисис Орди.