На път за вкъщи в откритата карета, облени от ярката слънчева светлина и с Крис, заспал в скута на Трикси, Паша получи извинения за всичките любопитни погледи и въпроси.
— Не се притеснявай — отвърна той, докато наблюдаваше майката и детето, прекрасна картина в пролетния следобед. — Свикнал съм. А съседите ти ще има с какво да се, занимават поне известно време след всичките тези дрънканици. Дано само и ти не се притесняваш от това ненаситно любопитство по мой адрес.
Устните й се извиха в тъжна усмивка.
— Аз съм родена и израснала тук, така че съм свикнала.
— Мисля, че жената на дякона скоро ще ни дойде на гости — отбеляза развеселен Паша, — заедно с онази пълничката със синята рокля.
— Нищо чудно екзотичното ти очарование да привлече доста посетители. — Трикси беше забелязала много флиртуващи женски погледи.
— Ще накараме Орди да ги отпраща. Не понасям скучните хора.
— Тя ще бъде повече от щастлива да ти угоди. Явно много си падна по теб.
— И аз по нея. Всеки, който приготвя телешкото така, че да се топи в устата, има доживотната ми преданост.
И мисис Орди охотно се зае с ролята си на портиер, макар невинаги да я изпълняваше с особен такт. Затова не малко от превъзбудените посетители на Върли Хаус си тръгваха с кисели физиономии и развалено настроение.
Но една сутрин дори грубият отказ на икономката не възпря трима посетители.
— Тя ще ни приеме, и то веднага, мисис Орди! В противен случай следващия път ще дойдем с пристава. Предайте го на лейди Гросвенър!
Когато след секунди мисис Орди се появи в трапезарията, Трикси тутакси разбра, че нещо не е наред. Свитите на черта устни и пламналото й лице бяха сигурен признак на гняв.
— Какво има?
— Онези Гросвенърови и проклетото им безочие! — изруга икономката и вената на врата й запулсира.
Трикси пребледня.
— Пак са дошли да ви заплашват с пристава.
— Ще се погрижа да ги отпратя — отсече Паша, отмести чинията си и скочи от стола.
— Не, моля те, недей! — Трикси смачка салфетката в скута си и продължи с по-спокоен глас: — Крис, скъпи, иди с Орди да намерите Кейт. — Усмихна се на сина си, който наблюдаваше Паша с широко отворени очи. — Мама трябва да се види с едни хора. Мисля, че ще е най-добре, ако отидете в къщичката за игри, Орди. Можеш да занесеш там и котетата, съкровище. Паша, седни, моля те! Това е някакво недоразумение. Крис, миличък, иди сега е Орди, а ние след малко също ще дойдем да видим котетата.
— Тези котета много те харесват — каза Орди, поемайки щафетата от Трикси, и се усмихна на Крис. — Хайде да им занесем една купа каймак от мандрата.
— Вие с Паша скоро ли ще дойдете? — запита Крис, местейки поглед от майка си към Паша и обратно.
— След няколко минутки, слънчице — увери го Трикси. — Върви сега е Орди.
Докато Орди и Крис излизаха от стаята, се възцари напрегната тишина, но в мига, когато вратата се затвори зад тях, Паша изръмжа:
— Какво означава всичко това?
— Гросвенърови неведнъж са ме заплашвали да ми отнемат Крис, затова гледам да не се мярка пред очите им, когато идват тук. — Трикси издиша и впери виолетовите си очи в неговите. — Знаят, че не е син на Джордж. Съпругът ми все още беше жив, когато Крис се роди, така че…
— Проблемът е наследството — измърмори Паша.
— Непрекъснато им повтарям, че не искам нищо от тях.
— Но законът, естествено, твърди обратното.
— Много зли хора са — цялата фамилия — отбеляза тя с горчивина. — Когато Джордж почина, подписах документ, с който се отказах от всичките си права. Това трябваше да им е достатъчно, но те все не са доволни. А са доста влиятелни. Извини ме! — Вече изглежда си беше възвърнала самообладанието. — Трябва да се видя с тях.
— Нека дойда с теб.
— Господи, не! Ще стане по-лошо. Но ще съм ти много признателна, ако провериш дали Крис мирува. — Надигна се от стола. — Няма да отнеме много време.
— Сигурна ли си? Дали да не им демонстрирам малко мускули?
Трикси се засмя, въпреки че никак не й беше до смях.
— Нямаше да е лошо, ако Гросвенърови можеха да се прогонят с мускули, но зад гърба им стои могъщият Бъкингамски херцог. Той им е роднина.
Бащата на Паша нееднократно бе разгромявал обединените войски на Русия и Австрия, затова «могъщ» бе дума с относително значение в семейство Дюра.
Бъкингамският херцог не представляваше никаква сериозна заплаха, помисли си Паша.