— Кажи му, че не може да се държи така, Хари! — Възмути се Сесилия, скочи от канапето и изгледа нацупено брат си. — Кажи му, че ние сме Гросвенърови!
— Не ми пука, ако ще да си кралят на Сиам — процеди Паша. Пред меча на баща му трепереха императори и безстрашието и прямотата бяха семейна черта. — Аз ви казвам да оставите на мира лейди Гросвенър и нейния син.
Паша не можеше да я защити от тях. А и как би могъл, помисли си нервно Трикси, очарована от рицарската му постъпка, но и съвсем наясно с мимолетността на връзката им.
— Ще съжаляваш за този ден — измърмори Хари Гросвенър, вперил поглед в нея. — Помни ми думата!
Паша се озова до него само с три дълги крачки. Сграбчи го за пешовете на сакото, вдигна го във въздуха като перце и му заповяда почти шепнешком:
— Извини се на дамата!
Хари Гросвенър се поколеба, мятайки поглед наляво и надясно с надеждата, че някой ще му помогне.
— Няма кой да ти помогне. Ще ти строша хилавия врат, без да ми мигне окото — прошепна нежно Паша. — Затова, извини се, и то сърдечно!
— Извинявам се — измърмори Хари.
Паша го разтърси.
— По-силно! Дамата не те чу.
— Извинявам се? — проскърца тресящото се човече и лицето му стана доматено, защото сакото и яката на ризата пристягаха врата му като примка.
Паша наклони глава и му напомни любезно:
— Това ли е най-доброто, което можеш да дадеш от себе си?
С малкото въздух, останал в дробовете му, Хари Гросвенър изписка:
— Прости ми!
— Така е по-хубаво — измърмори Паша и го пусна гнусливо, сякаш бе държал нещо вонящо. — Изчезвайте!
Борейки се отчаяно за глътка въздух, Хари се надигна от пода и изхвърча от стаята. Сестрите му побързаха да го последват.
— Не трябваше да го правиш, но все пак ти благодаря — изрече Трикси, широко усмихната след това сладко възмездие. Тормозът на Гросвенърови бе продължил твърде дълго. — Винаги ще си припомням този момент с удоволствие.
— Само моите заплахи не са достатъчни, за да те опазят от тях. — Паша отиде до прозореца и се загледа в омразните съседи на Трикси, които тъкмо се качваха в каретата си.
— И този момент ще дойде — отвърна тя и се присъедини към него, за да наблюдава оттеглянето на Гросвенърови. — Но сега ме остави да се насладя на мига. Беше чудесен!
— Какво е нужно, за да те оставят на мира?
— Малко сплашване със сигурност няма да навреди. — Усмихна му се, но след миг усмивката й стана горчива, тъй като си даде сметка за другата страна на проблема. — Крис винаги ще им бъде трън в очите.
— Имат ли пари? Това ли е, което искат?
— Не много. Те са от по-незначителен клон на фамилията и според лондонските стандарти състоянието им е скромно. Сигурно затова се боят да не изгубят и пени от него. Макар безброй пъти да съм им казвала, че не им искам парите.
— Въпреки че имаш нужда от пари?
— Моите проблеми са си мои, Паша. Добре съм. Оправяме се някак с пенсията на татко, но това не те засяга. Ти си на почивка. Всъщност и аз съм на почивка, ако добре си спомням, така че Гросвенърови да вървят по дяволите — довърши тя с усмивка. — Още ли имаш настроение да си играеш с котетата? Защото Крис ни чака.
— Разбира се.
Вгледа се в лицето му и леко повдигна вежди.
— Какво има?
— Нищо.
— Този поглед ми е познат.
— Кой поглед?
— Този, който изпод разкошните ресници най-безочливо предлага секс. Знаеш ли, че много жени биха дали мило и драго за такива мигли?
Той сведе така желаните си мигли. Трикси се разсмя.
— Това молба ли е?
— Ако мислиш, че имаме време…
— След котетата…
Паша се усмихна, бавно и сладострастно.
— След което ще има една сладка писанка само за мен!
Но още докато бяха в къщичката за игри, пристигна вестоносец от адвоката на Паша, което промени плановете им. Когато накрая Паша излезе от библиотеката, откри Трикси в кухнята и й каза само, че Шарл му е изпратил допълнителна информация относно състоянието на Гюстав.
— Как е той? — запита го, като се мъчеше да разчете изражението му, докато той стоеше на прага.
— Както се очакваше. — Гласът му бе предпазлив и сдържан.
Тя разбра.
— Кога тръгваш?
Паша поклати глава, но бръчка на безпокойство разсече челото му.
— Дойдох да попитам дали Орди ще настани куриера. За една вечер. И ако може да ни прати малко повечко храна в библиотеката. Ела при нас, ако искаш.
Трикси даде нареждания на Орди и когато се качи в библиотеката с поднос за пратеника, намери двамата мъже потънали в разговор над някаква разстлана помежду им карта.