— Жан-Пол ме осведомява периодично за събитията в Гърция — каза Паша и представи младежа на Трикси.
Докато пратеникът се хранеше, той прехвърли разговора към по-безобидни теми, след което изпрати младия мъж да се наспи, защото беше пътувал без почивка два дена.
— Ще ми кажеш ли? — попита Трикси, когато Паша се върна в библиотеката.
Той седна, протегна крака и известно време се любува на излъсканите върхове на обувките си. — Какво искаш да знаеш?
— Този човек не е пропътувал толкова път само за да те осведоми за събитията.
Паша вдигна рамене.
— Не може да се стори почти нищо.
— Все пак можеш да ми кажеш.
— Преместили са Гюстав в някакъв затвор в Превеза.
— Оттам по-трудно ли ще го освободите?
Паша въздъхна и прокара пръсти през гъстата си коса, очевидно притеснен.
— Тези подземия просто гъмжат от болести. Чарлз се опитва да издейства нещо. Но информацията ни е много остаряла. Всъщност един Господ знае дали все още е жив.
— Шарл има ли нужда от помощта ти?
— Не. Той може да направи толкова, колкото и аз. А вероятно и повече, с всичките му дипломатически връзки. Просто ме осведомява.
Но през целия ден, както и вечерта, Паша беше изнервен, разсеян и не го свърташе на едно място. Когато Жан-Пол се събуди към девет, отново се затвори с него в библиотеката. И не си легна до два през нощта.
— Наистина ли става въпрос само за Гюстав? — прошепна Трикси, правейки му място в леглото.
Паша я целуна нежно, след което легна по гръб, сложи ръце под главата си и се вторачи в тавана, без да знае дали изобщо ще успее да заспи след онова, което му бе докладвал Жан-Пол.
— Турците отново напредват. От февруари насам са стоварили на брега тридесет хиляди наемници. Мордон е паднал преди две седмици. Следващият град със сигурност е Неокастрон.
— И ти чувстваш, че трябва да си там? — Борбата за независимост на Гърция вълнуваше почти цяла Европа. Разбираше го.
— Много мои приятели са там — отвърна тихо Паша, — и освен това…
— … отново се канеше да отидеш, до онази нощ… у Ланжелие — довърши Трикси вместо него.
— Да.
Беше просто въпрос на време кога отново да отплава за Гърция. Но красивата Трикси Гросвенър бе потиснала този импулс.
— И аз те задържам?
Паша извърна глава и й се усмихна. Луната огряваше деликатното й неземно красиво лице.
— Аз сам се задържам.
— Знаеш, че искам да останеш завинаги.
— И аз искам да остана завинаги.
Тя също му се усмихна.
— Ако съдбата не ни попречи.
Паша сведе разбиращо очи.
— Винаги ще си спомням тези дни с безкрайна признателност. Когато остарея и побелея и…
— Шшт! — Докосна устните й с пръст, защото не искаше да мисли за бъдещето, за утрешния ден и за безкрайните часове без нея.
— Целуни ме — изрече тя тихо. — И ме прегърни.
Той се подчини.
И тя го целуна и го прегърна силно. И си каза да не мисли за после. Сега съществуваха само мекото топло легло, силните ръце на Паша и тялото му, което се притискаше към нейното.
— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало — прошепна той.
— Аз съм просто страхотна — отвърна му тя дръзко и загриза долната му устна.
Усети усмивката му.
— И много скромна.
Атмосферата се разведри. Не желаеше сълзи и тъга. В живота й бе имало предостатъчно. Но не и с Паша. И възнамеряваше нещата да останат такива — великолепен спомен, чист и бликащ от радост. Любиха се много нежно, давайки си сметка за нищожното време, което им оставаше. Тя искаше да запази всяко усещане и всеки нюанс от емоциите.
Паша не беше предполагал, че някога ще изпитва такава мъка, напускайки някоя жена, и се бореше да проумее непонятните си чувства. Наистина беше красива. Но в живота му имаше много жени. Значи не беше само физическия й облик. Обаче не можеше да остане. Въпреки чувствата си. Задълженията към приятелите му в Гърция бяха далеч по-важни от всякакви лични удоволствия. Вече и без това се беше застоял повече отколкото трябваше.
Но емоциите не искаха да отстъпят пред логиката. Сгуши я, щом заспа, а мислите му се залутаха в безпорядък. Докато лежеше буден, в съзнанието му се прокрадна думата женитба. Сладкият аромат на Трикси изпълваше ноздрите му, топлото й тяло го омайваше и възможността винаги да я има до себе си му се стори много привлекателна. Но вродената му антипатия към обвързаностите разсеяха по-нататъшните му размишления.