Отказвайки да се поддаде на необичайното за него усещане за загуба и на още по-необичайното хрумване за женитба, Паша разбуди Трикси с целувки и забрави неприятното предчувствие от раздялата, като напомни и на двама им изключителната наслада, която си доставяха един на друг.
Глава 6
Жан-Пол си тръгна на сутринта с писмо за Шарл и още едно за адвокатите на Паша в Лондон. Пристигна тъкмо преди мистър Уолкот да затвори кантората си. Писмото, което предаде, бе кратко и конкретно. След като го прочете, мистър Уолкот запита:
— Толкова много?
— Всеки месец на първо число — заяви Жан-Пол. — Доставени в дребни банкноти. А колкото до Гросвенърови, мистър Дюра би желал да се погрижите министър-председателят да получи писмото му. Баща му и лорд Ливърпул, както знаете, са приятели. Той би желал злонамереността на Гросвенърови спрямо лейди Гросвенър да бъде ограничена, и то без много шум. Тя не бива да узнава за тази намеса.
— Министър-председателят… — измърмори Уолкот, хапейки съсредоточено устни. — Не съм сигурен, че ще ме приеме.
— Паша каза да споменете името на контеса Волетски. Негова очарователна приятелка. Каза, че перът ще разбере.
— Лейди Гросвенър си има могъщ закрилник — замисли се адвокатът и наситено сините му очи изразиха разбиране.
— И много опасен — уточни Жан-Пол. — Този факт трябва да бъде обяснен на Гросвенърови възможно най-недвусмислено.
Уолкот се занимаваше с делата на семейство Дюра в Англия вече цяло десетилетие. Плащаше му се добре и беше компетентен. Сега той само кимна с плешивата си глава.
— Тогава ви казвам адио. — Жан-Пол се изправи и взе ръкавиците си за езда.
— Събитията в Гърция налагат да ускорим нещата. Очакват ме в Дувър.
— Паша още дълго ли ще остане в Кент? Жан-Пол поклати глава.
— Ден-два. Не му е лесно да остави дамата. — Куриерът вдигна рамене с типичното разбиране за женските прелести и устните му се извиха в лека усмивка.
Откакто Жан-Пол замина, тя знаеше, че времето им изтича. Паша не беше същият. Под небрежния му чар се долавяше скрито напрежение. Крис получаваше най-голямата част от вниманието му. А с Уил изглежда крояха някакъв заговор, защото все говореха тихо и старият слуга непрекъснато кимаше с глава.
Една утрин Паша се приближи до нея, както стоеше по нощница. Беше напълно облечен въпреки ранния час.
— Тръгвам днес — изрече той тихо и прегърна още топлото й от съня тяло. — Щеше ми се да не се налагаше. — Сведе тъмната си глава и я целуна по розовата буза.
Трикси се приведе към него и го притисна силно.
Не намериха думи, с които да опишат чувствата си и да отбележат края на прекрасното изживяване. Нищо, което не би прозвучало банално и изтъркано.
— Благодаря ти за всичко — изрече тя просто и затвори очи, за да скрие напиращите сълзи.
— Искаш ли да ти пиша? — Доста се беше чудил дали да й го каже. Накрая, неуверен и в собствените си чувства, реши, че трябва.
Трикси само поклати глава, защото не можа да отвърне нищо, но беше сигурна поне в едно — че не е добре излишно да удължават сбогуването. По-хубаво да си спомня радостта, с която я бе дарил, отколкото нещастието от забравата.
Паша потърка бузата й, сладко, като малко момче, и нежно отпусна прегръдката си.
— Нещата ми са готови. Конете ми ще останат няколко седмици при Уил, преди да ги изпрати за Париж. Имаш ли нещо против?
Трябваше да отговори и да се справи със ситуацията като възрастен човек. Затова погледна в огледалото и се чу да изрича спокойно:
— Нямам абсолютно нищо против.
Тогава той я обърна и взе ръцете й в своите.
— Никак не ме бива в сбогуванията.
Трикси се усмихна леко.
— И аз не ги обичам.
— Нека тогава си кажем до скоро.
— Добре — съгласи се тя и си помисли колко е мил и с каква галантност се справя в ситуацията, сякаш се разделяха след вечеря в ресторант. И сякаш щяха на другия ден да се видят за чай.
— Ако някога нещо ти потрябва, на бюрото ти съм оставил адресите, на които мога да бъда открит — моя адрес, адреса на родителите ми и на Шарл. Ако се нуждаеш от, каквото и да е, обади ми се — изрече той тихо и за миг отбягна погледа й.
— Благодаря ти! — Хипнотизирана от бездната на очите му, с една рационална част от себе си тя се зачуди дали наистина имаше предвид това, което казваше, или то бе част от неустоимото му очарование.
Развълнуван от нещо, което не проумяваше, Паша успя навреме да възпре сълзливите сантименталности.
— Уил и Крис ще ме изпратят. Искаш ли и ти да дойдеш?
— Не мога — прошепна нежно Трикси. — Исусе! — Прегръдката му изведнъж я стегна болезнено. — Трябва да тръгвам — прошепна той и тъгата го надви. После я пусна и бързо отстъпи назад с широко разтворени ръце. Чувстваше напрежение във всеки мускул на тялото си. Измина секунда. Още една. Паша отпусна ръце.