— До скоро виждане — прошепна той, обърна гръб и излезе от стаята.
Трикси чу отдалечаващите се по коридора стъпки, след това изтичването по стъпалата и накрая — захлопването на външната врата. Спусна се към прозореца и притисна лице към стъклото.
Видя го след секунди, възседнал новия си дорест кон дългокрак и нетърпелив, сякаш доловил възбудата на ездача си. Придружаваше го Крис, яхнал Петуния. В следващия миг и двамата се разсмяха, сигурно на някаква тяхна си шега. Майчиното й сърце беше пленник на човека, който се бе държал толкова мило със сина й.
Гледа ги, докато се скриха от погледа й. После седна на леглото и даде воля на сълзите си.
Не бе изпитала такова чувство на загуба дори когато почина Тео и сама се учуди, на липсата на лоялност към бащата на детето си. Но Тео бе толкова необуздан и неопитомен, а талантът му принадлежеше на целия свят, а не на тази провинция или на една отделна личност. Затова навярно подсъзнателно винаги бе разбирала, че никой не може да го притежава. Когато се връщаше в Англия, за да купува състезателни коне и дати рисува, той винаги бе толкова стихиен, колкото и любимите му животни. Привлечена от светлината, която излъчваше, тя се бе поддала на очарованието му и така невзрачната провинциалистка за миг стъпи на голямата световна сцена. Тео обожаваше и нея, и Крис с фанатизъм и страст, които тя така и не проумя. Последния път беше заявил пламенно и убедено, че ще се върне до месец.
Разбра страшната вест за смъртта му от лондонските вестници, в които имаше обява за разпродажба на картините от лондонското му ателие. Но поне бе умрял по време на любимите си конни състезания.
Замисли се колко различен беше Паша. Не като бляскава комета, а мъж от плът и кръв, пълноценен и деликатен, тъмен воин от отдавна забравено минало, мъжествен, силен, но и нежен… толкова нежен. Усмихна се на тази твърде изтъркана дума. Държанието му бе израз на богатство, влиятелност, презрение към условностите и наследство от баща, покорил и положил в краката си целия свят.
И отгоре на това — невероятно човечен, по момчешки открит, бликащ от шеги и хумор.
Щеше да й липсва. Щеше да й липсва широтата на възгледите му, желанието да я приобщи към тях, първичното и лишено от свян удоволствие, с което я даряваше.
Никой преди това не бе предизвиквал такова изобилие от усещания в нея само като я прегърнеше.
— Благодаря ти — прошепна Трикси в тишината на стаята. — И Господ да те пази.
Паша пристигна в Париж вечерта на следващия ден точно за семейната вечеря.
— Поканих и Шарл, маман — каза той, крачейки из пищната трапезария. Изглеждаше съвсем на място с тъмното си вечерно облекло и с все още влажната след банята коса. — Надявам се, че един неочакван гостенин няма да притесни готвача ти.
— Знаеш, че Шарл се притеснява от всичко, скъпи. Но аз се научих да не се притеснявам. Почивката ти приятна ли беше?
— Много — отвърна Паша с усмивка и огледа насядалите около масата. — Виждам, че тази вечер цялото войнство е налице.
— Одил има рецитал в Комтес Кроза. Докато репетираше, ние я аплодирахме — отвърна баща му и кимна грациозно към по-голямата си дъщеря.
— Слуша ли поемата й «Дяволски мост» — запита го сестра му Оноре. Котешките й очи преливаха от емоции.
— Изумителна е. Бери ще ми позволи да направя илюстрациите.
— Слушах я и те поздравявам, Рори — отвърна Паша и седна край масата. — Бери има набито око за талантите.
— Оноре вече пета година учеше при Герин и вече бе спечелила награди на два Салона.
— Изглеждаш ми загорял и в отлична форма, скъпи — отбеляза майка му. — Доколкото разбрах, довел си още състезателни коне.
— И откъде разбра, ако смея да попитам? — измърмори Паша, повдигайки вежди. — Тук съм само от три часа.
— От Мансел, естествено. Той винаги знае всичко. — Тео се усмихна на най-голямото си дете и леко му намигна. — Брои дори и любовните ти писма.
Паша простена.
— Не ми напомняй. С какво удоволствие се скрих от бляскавите красавици за известно време!
— Англичанката прибра ли се у дома без проблеми? — Баща му зададе въпроса небрежно, но тъмните му очи проблеснаха закачливо.
— Да, всичко беше наред, благодаря.
— Какви са конете? — попита развълнувано малкият Джеймс.
— Кестеняв, черен и дорест, със страхотно потекло. Ще ми ги изпратят следващия месец.