— Може ли да ги яздя?
— Ако мислиш, че ще се справиш — подразни то Паша.
— Аз мога да яздя всичко — намеси се небрежно другият му брат, Южен, единственият член на семейството, който бе изчел всички книги за коне, издадени от Киев до Йоркшир. — Има ли от кръвната линия на Дарли?
— Дорестият.
— Ще участваш ли този сезон?
— Ти можеш да участваш. Аз до края на седмицата ще замина за Гърция. — И Паша им обясни събитията около Гюстав. После обсъдиха развитието на бойните действия, тъй като източниците им на информация бяха многобройни и достоверни.
— Вземи ме този път с теб — замоли го Джеймс. Към молбите му се присъедини и по-големият, Южен.
Тео се спогледа със съпруга си.
— Не и преди да си станал на осемнадесет — отсече Дюра, разбрал погледа й.
— Ти си се бил, когато си бил на шестнадесет — заяви Южен. — Защо и ние да не можем?
— Защото аз не ви пускам — намеси се Тео.
— Защото майка ви не ви пуска — изрече с усмивка Дюра.
— Ти си по-голям от нея, папа — възкликна Джеймс.
— Трябва да станете на осемнадесет — изрече тихо бащата и всички разбраха, че разговорът е приключил.
Оноре се опита да разведри атмосферата е въпроси за конните състезания. Паша бе твърде тежък, за да участва в професионални надбягвания, но шестнадесетгодишният Южен и петнадесетгодишният Джеймс все още се вписваха в нормите за жокеи.
Шарл се появи малко по-късно и развесели цялото семейство с последните парижки клюки. Всички се смяха на дисекцията, която направи на празноглавото виеше общество, дори Одил, която напоследък бе все мрачна и сериозна.
Последното го изпълни с голямо задоволство, защото не му бе приятно да я вижда толкова унила.
После Оноре го предизвика на музикално състезание и двамата започнаха да се надпреварват кой ще се сети за повече модни песнички. Тео също се присъедини към тях, последвана от Джеймс и Южен. Дюра не пя, тъй като не желаеше да внася допълнителен дисонанс в и без това нестройния ансамбъл, а Паша от време на време припяваше басово, когато останалите не си спомняха думите. Той винаги бе в крачка с най-модните напеви.
Получи се една весела семейна вечеря като безброй други в къщата на Дюра и за миг Паша си пожела до него на масата да бяха и Трикси и Крис. Сигурно щяха много да се радват.
И той щеше да се радва…
Пи много, с желание да сподави този непознат копнеж. Майка му го забеляза. Одил също. Тя и Паша бяха много близки. А Дюра няколко пъти изгледа най-голямото си дете, давайки си сметка за напрежението, появило се в него след почивката му в чужбина.
Какво правеха жените с мъжете, помисли си той.
Спомни си колко красива бе младата дама, която бяха намерили онази нощ при Ланжелие. Освен това, три седмици в Англия в компанията на една-единствена жена бяха твърде много време за Паша.
Вечерята приключи към девет часа и Тео, Одил и Оноре потеглиха към литературното соаре в Комтес Крозат. Джеймс и Южен пък отидоха да подготвят уроците си за следващия ден, а Шарл, Паша и Дюра се оттеглиха в библиотеката.
Наляха си питие и придърпаха столовете си към масата, на която бе разстлана карта.
— Не бях сигурен, че ще се върнеш — произнесе Шарл и се взря в червените флагчета.
— И аз не бях сигурен — отвърна Паша, облягайки се на стола си с каменно изражение.
— Да разбирам ли, че дамата ти е харесала? — Да.
При този отговор Шарл разсипа част от питието си. Очакваше някакъв циничен и типично мъжки коментар, а не това чистосърдечно и сериозно признание.
— Качествен коняк отива на вятъра — развесели се Паша.
— Изкара ми акъла! Да не си болен?
— Не. Тя бе просто… — Паша замълча, за да намери подходящото описание за неописуемата Трикси Гросвенър. — Необикновена — каза накрая. — Не си ли срещал някога жена, която да е по-различна от всички останали?
— Не. А доколкото си спомням и ти не беше — отвърна язвително Шарл.
Паша се усмихна леко.
— Бих ти препоръчал изживяването.
— Тя има ли си приятел?
— Не. Живее в една малка къща далеч от света.
— И появата ти в селото не предизвика скандал? — Шарл презираше условностите колкото приятеля си.
— Тя е вдовица.
— Много удобно.
— Не е този тип вдовица — възпротиви се Паша с необичайна за него интонация. — Има малко дете и е сравнително бедна.
— Което обстоятелство ти се постара да смекчиш, предполагам.
— Още не съм, но ще го сторя. Тя обаче не би приела никакви пари.
— Мили Боже, та тази жена е образец на добродетелта!