— Може ли без коментари, папа? — Паша свъси вежди към баща си след шеговитата забележка.
— Щом ти е било приятно, а и си помогнал на младата дама, значи почивката ти е била пълноценна. Колкото до добродетелността, нямам отношение по въпроса. Колко голямо е детето?
— Четиригодишен. Син е на Теодор Жерико.
— Значи не е съвършеният образец на добродетелта — отбеляза хладно Шарл. — Как ли Жерико се е забъркал с нея?
Паша накратко им разказа за възходите и паденията в живота на Трикси.
— Но чичовците Клоар трябва да бъдат озаптени — добави той накрая. — Предполагам, ще можеш да им отправиш няколко законни предупреждения, Шарл. Не искам Трикси да бъде тормозена нито от Гросвенърови, нито от Клоарови. Ако толкова държат да се саморазправят с някого, нека го сторят с мен.
— Ще го направя с най-голямо удоволствие. Жером Клоар навремето се опита да измами един мой клиент за някакви имота до Реймс. Той е абсолютно безскрупулен. Освен това, съдия Клуе ми е много близък приятел. Само да ги сплашим ли искаш или да тръгнем на съдебна битка с тях?
— По-склонен съм на второто. Крис има право на наследството си.
— А ако законните методи не дадат резултат — добави спокойно Дюра, — можем дати привикаме и да им предадем по-разбираемо за тях послание. Хората от този сорт понякога разбират по-ясно, когато им се говори от позиция на силата.
— Значи, ако съдебната система се провали, ще действаме по метода на татко ти. Клоарови без съмнение са ни в ръчичките — изрече весело Шарл.
— Кога? — запита тихо Паша. — Времето ме притиска.
— Ще говоря с Клуе утре сутринта и ще издиря документите. След което ще изпратим човек при Клоарови. Обещавам, ти, че вечерята им изобщо няма да им се услади. Ще трябва да ми кажеш някои имена и дати и ако завещанието е узаконено, все някъде ще го открия. И двамата знаем, че Тео не хранеше особена любов към чичовците си. Ако не за друго, поне затова го е узаконил.
— Мисля, че го е било грижа и за Трикси.
— Този човек бе необуздан и непредвидим и имаше безброй жени.
Паша кимна.
— Тя обаче не го знае. А освен това е живял с нея близо две години. Явно е била нещо различно.
Както и за теб, помисли си Шарл. Паша досега не бе обръщал специално внимание на някоя жена. Прииска му се да се запознае лично с това чудно същество. Утре трябваше да поразпита Жан-Пол.
Шарл зададе няколко въпроса по същество, които го интересуваха във връзка с утрешния му разговор с Клуе, след което отново се върнаха на събитията около Гюстав. Заплануваха срещи с посланика и аташетата и нахвърлиха списък с провизиите, необходими за експедицията на Паша до Гърция. Тук значителна помощ оказа Дюра, който имаше десетилетия военен опит зад гърба си.
Разбраха се да се срещнат на вечеря следващия ден и да уточнят допълнително подробностите, както за съдебното дело, така и за пътуването.
Следобед на следващия ден Жером Клоар Удари с юмрук по бюрото си с такава сила, че мастилницата подскочи и мастилото се разплиска.
— Тази кучка е наела за адвокат Шарл Дудо! Проклетница!
— Не е нужно да питаме кой я покровителства — измърмори Филип. Но не са в състояние да ни принудят да й изплатим наследството. Или поне не веднага. Можем да протакаме по съдилищата с години.
— И отново са привлекли Клуе — процеди Жером. — Мамка им!
— Ще видим дали не можем да издействаме отлагане.
— От Клуе? След като интерес е проявило самото семейство Дюра. Никакъв шанс!
— Можем да поискаме смяна на прокурора.
— Филип, наистина ли си толкова наивен?
— Всяко искане е просто тактика за отлагане. — Филип пусна една лека усмивка от мекотата на креслото от марокен, чиято пищна украса подчертаваше още повече отпуснатите му женствени черти. — Докато делото приключи, синът на Теодор вече ще е пораснал.
— Защо нямах твоя оптимизъм — изръмжа брат му.
— Прекалено импулсивен си. Винаги искаш незабавни резултати. — Гласът на Филип бе спокоен. — Отлагането води до същото, но без да е нужно насилие.
— Насилието обаче има по-бърз ефект.
— Търпение, братко!
— Никога не съм разполагал с него. И освен това делото е пренасрочено, така че е нужен незабавен отговор.
— Ще изпратим искане за отлагане — отвърна спокойно Филип.
— Прави каквото знаеш — процеди брат му, — но ако твоят метод не даде резултат, ще наредя да отвлекат момчето. — У Жером Клоар нямаше нищо човечно. Масивната му фигура й бликащата му злост не се поддаваха на никакви емоции. — Без малкото изчадие няма да има и дело.