Паша спря насред стаята, като ударен от гръм, и й хвърли убийствен поглед.
— Ти си абсолютна кучка, Каролин. — Гласът му бе меден.
— Хайде, Паша, това не е смъртен грях — измърка тя сладостно, без изобщо да се притеснява от двамата си любовници. — Позволено ти е да страдаш от любов.
— Ако ти се ще някой да те нашиба с камшик тази вечер — заяви хладнокръвно Паша, възвърнал самообладанието си, — ще го сторя аз. — С тези думи се отправи към огромното кресло, което бе поръчала специално за него.
— Явно нямаш желание да говориш за хубавата англичанка, която си спасил?
— Нямам желание, освен ако ти не желаеш да обсъждаме съпруга ти.
Изражението й се промени на секундата и закачливостта й изчезна.
— Туш, скъпи! Нека разискваме по-приемливи неща.
Омъжена на шестнадесет години за стар развратник и вдовец, надживял две съпруги и с внуци, по-възрастни от нея самата, последните осем години от живота й с него не бяха от най-приятните.
— Паша заминава за Гърция, за да се погрижи за освобождаването на Гюстав — намеси се Шарл, променяйки темата.
— Бедният Гюстав — възкликна съчувствено Каролин. — Ще можеш ли да го спасиш?
— Аз не, но Шарл може — отвърна Паша и се отпусна в мекото кресло, тапицирано с елегантна розова кожа.
— А ти ще стреляш по турците и ще спасяваш Гърция — изрече Каролин с усмивка.
— Де да беше толкова лесно. Колкото и да застреляш, султанът изпраща още. Намира ли ти се коняк. — Паша се свлече в креслото, вкиснат, недоволен и още по-сексапилен с лошото си настроение. Беше съвършено елегантен. Диамантените му копчета проблясваха, докато се наместваше и кръстосваше дългите си крака.
— Клод ще ти донесе. Да ви почета ли малко? — Каролин взе порнографската книжка. — Май всички имаме нужда да се поразсеем.
Паша не отвърна, Но Шарл се съгласи и Каролин започна да чете историята на някакъв младеж, въведен в тайнствата на любовта от метресата на баща си.
Когато лакеят с шампанското влезе и я прекъсна, Каролин му нареди да донесе на Паша коняк. После напълниха чашите си и тя продължи да чете.
Шарл, седнал до баронесата, разглеждаше пикантните илюстрации и вмъкваше забележки, които от време на време привличаха и вниманието на Паша. Но след като му донесоха бутилката коняк, той проговаряше само когато му задаваха някакъв въпрос.
Към края на първата история Каролин вече бе съблякла халата си и бе останала по тесен розов корсет и копринени чорапи. В този вид продължи да чете с още по-дрезгав глас.
Когато стигна до абзаца, в който се описваше как на младежа му правят фелацио, тя затвори книжката.
— Стига толкова. Предпочитам истинските неща пред тези цветни картинки. Дайте да видя какво мога да сторя, за да ви ги вдигна. — Разгорещеният й поглед обходи двамата мъже.
— Не мога да откажа на такова предложение — отвърна бавно Шарл.
— Паша, буден ли си или да я караме без теб?
Паша вдигна поглед.
— Ще изчакам малко.
Шарл и баронесата се спогледаха, но Паша вече беше притворил очи. Мислите му се рееха далеч от копринения будоар.
След малко обаче остави чашата си и се надигна от креслото. Двойката вече бе прехвърлила любовните занимания в леглото. Горещата сцена не предизвика никаква реакция в него. Черните му очи останаха безстрастни. Той се обърна и без да каже и дума, напусна стаята.
Когато излизаше от къщата, слънцето тъкмо изгряваше. Усещаше празнота. Не помагаха нито пиенето, нито компанията на други хора. Припомни си изгревите в Бърли Хаус, лъчите, процеждащи се през прозорците на втория етаж, озарявайки малката стая на Трикси във фантастични отблясъци. И прекрасната й усмивка на събуждане, която можеше да затъмни самото слънце.
Липсваше му. А не трябваше.
Никога не бе тъгувал за жена.
Единствено усмивката й, гласът й, присъствието й щяха да излекуват чувството за загуба, което изцеждаше всичките му сили. Но това лечение означаваше женитба, а още не беше готов да жертва независимостта си.
Напсува тази ужасна ситуация.
Слава на Господа, че скоро заминаваше за Гърция.
Глава 7
Опелото бе кратко — безпрецедентно кратко. Клоар побесня, когато стана ясно, че завещанието е било укрито. Пет минути след началото на съдебното заседание той заяви:
— Мосю Клоар, наследството или ще бъде дадено на невръстния ви племенник, или ще отидете в затвора. — Изгледа адвоката на Клоар, който понечи да каже нещо, и продължи: — И ако тези разпореждания не бъдат изпълнени незабавно, ще наложа значителна глоба. Съдът отсъжда в полза на ищеца. Искането ви се отхвърля. Приятен ден, господа.