Върна се бързо в стаята си и нахвърли в куфара малко лични вещи. Рокля, чисто бельо, два чифта чорапи. Остави място и за нещата на Крис, в случай че отвореха куфара. Нямаше още оформен план в главата си, но й беше ясно, че поне за известно време се налагаше да не се появяват в Бърли Хаус.
После отвори чекмеджето, за да вземе пари. Погледът й попадна върху адресите, които й беше оставил Паша. Ръката й застина и вниманието й се прикова от изписания с неговия почерк лист. Грабна го импулсивно, сгъна го на две и го пъхна в куфара. Поне за момента не смяташе да стига чак до Франция, Паша не й бе чак толкова близък приятел, а опасността бе твърде непосредствена, за да обмисля нещо далечно.
На всяка цена трябваше да се отърве от враговете си преди Дувър. След това тя и Крис щяха да се скрият на север и да стоят там, докато заплахата отмине. Можеше да постъпи някъде на работа като гувернантка. Или като конен треньор, помисли си с усмивка, която поне за миг прогони страха й. Но веднага след това ужасът я обзе с пълна сила, осъзнала жестоката действителност. Затвори куфара и изтича в детската стая.
Уил я чакаше в коридора заедно с целия останал персонал. Трикси делово започна с нарежданията. Не можеха да избягат по задното стълбище, защото щеше да го отнесе Арчи, затова Уил щеше да следва възможно най-дискретно каретата с два от най-добрите състезателни коне. Трябваше да вземе със себе си пари и бижута.
— И римските монети на татко ви — предложи старият слуга.
Трикси се поколеба.
— Той би продал и душата си за детето, ваша милост — навъси се Уил. — И не би пощадил тия монети.
— Добре — съгласи се тя, жертвайки накрая и последната семейна ценност. — Вземи и тях.
— Ако успея да ви изпреваря с конете — предложи Уил, — мога да махна малко дъски от моста точно при Клостър Вейл.
— И когато всички излязат да огледат повредения мост…
— Вие с Крис стойте близо до каретата.
— Където ще се появиш ти с конете. Дали да не си изкарваме прехраната като горски разбойници, а, Уил — предложи весело Трикси, виждайки светлина на хоризонта. — Доколкото разбирам мислим еднакво разбойнически. Вземи и няколко пистолета — добави хладно тя.
— Взех.
— Арчи не може да ни помогне с нищо, но няма и да ни пречи.
— Й по-добре да не пречи. Приятели сме от петдесет години. Тръгвайте — нареди Уил. — Орди каза, че имате само десет минути.
Трикси кимна.
— Ще се върнем при първа възможност — заяви тя приповдигнато, тъй като не искаше да оставя със сълзи в очите хората, които й бяха като семейство.
Кейт се опита да се държи храбро, но брадичката й потрепери. Гледката на нейното момиченце, което не по своя воля, се бе превърнало в силна жена, едновременно я караше да се гордее и я натъжаваше. Джейни обаче не успя да сдържи сълзите си, тъй като бе твърде млада за подобен удар. Орди изрече само:
— Ние ще се грижим за Бърли Хаус, докато ви няма, Миси. Бог да е с вас.
Трикси ги прегърна един по един, след което ги отпрати, влезе в детската стая и каза на Крис, че отиват на екскурзия до Дувър. После го хвана за ръка и докато вървяха към гостната, го заплесваше с приказки за нещата, които ще видят. Сама носеше куфара си, а Арчи ги следваше с чантата на Крис.
Когато видя мъжете, детето се притисна до майка си, наполовина скрито зад полата й, сякаш долавяше злите им помисли. Жером отпрати Трикси и Крис е рязко движение на главата и всички излязоха в пълно мълчание. След като му прошепна нещо, Хари Гросвенър се качи на коня си и си тръгна, без дори да погледне към четиригодишното момченце, което обричаше на мизерия.
В каретата никой не продума нито дума. Филип захърка, а Жером зяпаше през прозореца. Трикси наблюдаваше как познатите места се изнизват покрай тях и броеше минутите, които им оставаха до моста. Преди да се качи при кочияша, Арчи бе сложил куфара й най-отпред в багажното отделение. Не беше посмяла да помоли да го оставят в купето и сега се опитваше да си представи мислено разстоянието от седалката си до него. Безмълвно преценяваше секундите, броя на стъпките и какво да каже на Крис, за да не се уплаши.
Опита се да изглежда спокойна.
Кой би си помислил, че ще й се наложи да се бие за живота си заради Тео? Той и бе предложил утеха в момент на най-дълбоко отчаяние, след като три години не бе познала нищо друго, освен грубости. Бе самото въплъщение на свободата и радостта тогава, когато тя се бе отказала от всякаква надежда. А сега, заради парите му, мъжете, седнали срещу нея, искаха Крис да умре.