Знаеше какво означава сиропиталище, защото в пресата периодично избухваха скандали и излизаха наяве всички позорни подробности около тези гнезда на жестокостта. Но справедливото обществено възмущение скоро заглъхваше и бизнесът с погубването на нежелани деца продължаваше, а публичните разкрития само временно раздвижваха застоялата повърхност на обществената съвест.
Трябваше да стигне до пистолетите си, независимо по какъв начин.
Двете малки крайпътни села се изнизаха до прозорците на каретата. После плавно се спуснаха към Клостър вейл. Пулсът й се ускори. Още половин миля!
Не след дълго чу натискането на спирачките и скърцането на колелетата, които се мъчеха да удържат тежестта на каретата. Возилото се люшна и разбуди хъркащия мъж.
Блестящата му плешива глава се надигна. Зачервен от съня, той примигна на слънчевата светлина.
— Къде сме? — измърмори сънено.
— Все още в тази забравена от Бога страна — просъска брат му и вечно смръщеното му лице се свъси още повече, след като погледна през прозореца към стръмнината.
— Кочияшът да гледа да удържи това нещо.
Интонацията му разбуди Филип напълно. Той внезапно подскочи на седалката, наведе се и също надникна през прозореца.
— Дали да не слезем — прошепна боязливо.
— Имай малко смелост, за Бога!
Резкият отговор изчерви още повече Филип.
— Що ли не си останах вкъщи? — заяде се той. — Пък ти си демонстрирай какъв си куражлия.
— Което може да се каже и за всичко останало.
— Не виждам какво чак толкова правиш. Момчето можеше да бъде доведено във Франция от всеки.
— Не, не от всеки. Трябваше аз да го свърша, както вършат всичко, докато през това време някои хленчат и се оплакват. Млъквай, да те вземат дяволите!
Внезапното пътуване бе изнервило и двамата и настроението на Филип Клоар не бе по-добро от това на брат му. Той замълча и се нацупи като несправедливо наказано хлапе.
Клоарови май всеки момент ще се хванат за гърлата, помисли си Трикси. Не бяха никак единодушни. Незначително предимство, но си струваше да го има предвид.
Най-после каретата стигна до склона. Дланите й се изпотиха, сърцето й се разтуптя. Разбираше, че това навярно е единственият им шанс за свобода.
Трябваше да успее!
Псувните на кочияша предизвестяваха неприятност. С цялата си душа се молеше да е така. Малко след това каретата спря. Реши, че Уил си беше свършил работата и безпокойството й намаля. Следващите няколко минути трябваше да протекат по план.
Жером Клоар свали прозореца, наведе се през него и изкрещя:
— Какво става, мамка му?
— Мостът е повреден — извика кочияшът.
Жером изруга, прибра глава, отвори вратата и слезе. Трикси затаи дъх и зачака Филип да последва брат си, но той не помръдна. При цялата й изнервеност, не й хрумваше нищо умно, с което да го прилъже. Мозъкът й бе блокирал. Филип си оставаше разплут в ъгъла, скръстил ръце върху шкембето си и свил обидено устни. Трикси трескаво пресмяташе как да го раздвижи.
— Имате ли нещо против да изляза да видя какво става? — попита тя накрая, тъй като не можеше просто да седи и да гледа как единствената възможност й се изплъзва. Посегна към вратата. — Ела, Крис! — Опита се да говори спокойно, сякаш бяха излезли с приятели на пикник. — Ела да видим какво е станало с моста.
— По-добре не го правете — измърмори Филип.
— Искате да кажете, че брат ви не би ме пуснал да изляза? — запита тя невинно.
— Аз няма да ви пусна — отсече грубо Филип и се поизправи на седалката за повече авторитет.
Трикси задържа ръката си на дръжката на вратата, като се чудеше дали ще посмее да скочи заедно с Крис, дали Филип ще успее да я спре и дали по-големият брат не е достатъчно наблизо, за да осуети бягството им.
— Наблюдавай жената — извика Жером откъм моста с нетърпяща възражение интонация.
— Пази си я сам — измърмори Филип, положи глава на кожената облегалка и затвори очи.
Спасена от раздора между братята, помисли си с благодарност Трикси и отвори вратата. Погледна към моста и прецени на око разстоянието до Клоар. Беше на около петдесет метра и гледаше към реката. Обърна се, взе Крис, скочи на земята и изтича зад каретата. Милият Арчи, помисли си тя, беше оставил куфара й най-отгоре. Извади го и прошепна: — Уил идва да ни вземе! — Крис висеше на врата й и Трикси го прегърна още по-здраво. — Нито думичка! Ще играем на войници и на разузнаване.
— На шпиони ли?
— Много важна шпионска мисия. Ако успеем, лично кралят ще ни награди.
— Ще мълча — обеща детето и затегна хватката си около врата й.