— Ето го, ма’ам — извика тихо съдържателят, сочейки през прозореца към високия як мъж, който се беше запътил към гостилницата.
— Как да открия приятеля ти? — Решението бе взето на секундата.
— Жена ми ще ви покаже. — Дръпна я от прозореца. Побързайте!
В кухнята припряно се разбраха съдържателят да задържи с приказки ловеца на глави, докато жена му преведе Трикси и Крис по страничните улички към пристанището.
— Ще ви донеса нещата възможно най-бързо.
— Когато дойде моят човек, Уил, кажете му, че съм отишла при Паша.
След малко двете жени и Крис вече тичаха по тесните улички.
Глава 8
По времето, когато Трикси и Крис отплаваха от Рамсгейт, Паша тъкмо акостираше в Навпилия. Бързата корвета от флота на Дюра в Марсилия се придвижи за рекордно време, а новините за поражението на гърците при Кромиди стигнаха до него още преди да отплават. Возеше със себе си два топа, шест оръдия, шест хиляди пушки, байонети и амуниции, както и медикаменти и двама хирурзи, които щяха да работят в лазарета, който Паша финансираше в гръцката столица. И най-важното — беше взел шест хиляди долара в испанско злато.
Крепостта Навпилия бе пълна с наемници. В Гърция от миналата година насам щедро се изсипваха военни подразделения от Англия. Всеки мъж с някакво обществено положение се беше самообявил за началник на въоръжена група. Освен тях по улиците дефилираха и стотици цивилни, следвани от пъстри шотландски полички. Изобщо навсякъде гъмжеше от галантни младежи в живописни одежди й с богато инкрустирани оръжия.
— Имаме си цял куп фанариоти, аптекари, чиновници и бръснари, които се правят на войници — махна с неподправено отвращение към преминаващия парад ординарецът на Паша. — Дойдоха да забогатяват шивачи чак от Янина и Солун.
— Някое от тези контета има ли изобщо намерение да излезе от града и да отиде на фронта? — запита язвително Паша.
— Защо, след като им се плаща и им се дава порцион като на наемници фантоми, да не се разхождат наоколо с конярите и свирачите. Пазарите в Триполица, Навплион, Мисалонги и Атина са наводнени с бродирани жакети, позлатени ятагани и инкрустирани със сребро пистолети за всичките тези оперетни войници.
— Добре поне, че лондонските брокери не са единствените, които забогатяват от английските заеми — отбеляза цинично Паша. — Ибрахим не го ли е срам този път да, доведе дисциплинирани наемници?
— Обучени от ваши, френски офицери, ефенди — каза младият кипърец. — Те не са за подценяване, защото не са като арабите, които се разбягваха още при вида на гръцките войници. Макар че президентът Кондуриотис все още не иска да възприеме този факт. Преди месец се покачи на отрупаната си със злато арабска кобила и с шестима коняри отпред премина като някакъв генералисимус. След него се влачеше цяла тълпа секретари, охрана, свирачи и съветници и му отдадоха чест с топовни изстрели от укрепленията, от горната крепост и от корабите в пристанището. Няма нужда да ти казвам, че стоеше на седлото като чувал със сено, защото е ужасно дебел. Трябваше непрекъснато да го крепят двама коняри. Упражнението му се сторило страшно изнурително. Ездата до Триполица му отнела три дни.
Паша вдигна вежди, защото градът бе само на петдесет километра.
— А генералите му?
— Доктор Маврокордатос ли имаш предвид? Или Скурти — онзи възрастен моряк, когото той направи генерал-лейтенант?
— Исусе, кой тогава се бие?
— Не е президентът. След като отсъства две седмици от Навплион, без дори да е припарил до врага, той се разкая за тази си смелост и се върна обратно.
— А какво става при Наварино и Неокастрон? — Паша знаеше, че в края на февруари Ибрахим беше дебаркирал южно от двете крепости.
— Още се държат. Там е Макриянис с Бейзаде и Ятракос.
Паша се засмя.
— Изглежда ще трябва да прекарам пушките през Египетския залив. Макриянис сигурно вече изнемогва. — С младия военачалник бяха връстници и приятели от първата кампания през 1821 г.
— При състоянието на турската артилерия, дори флотата на Ибрахим няма да е проблем. А Мяулис е в залива с тридесет кораба.
— Добре. Ако вятърът позволи, отплаваме още тази нощ. А сега, Никос, заведи ме при Гюстав. — В Ксанти бяха разбрали, че са го пуснали от затвора. — Спасил се е на косъм от смъртта, така чух.
— Един месец в подземията е много време, ефенди. Жив е само благодарение на Божията милост. Другите, които са били с него, ги избесиха на пазара в Превеза: