— Както виждам, дори Колетис и Курас не успяха да те пратят на бесилото за тази една година — пошегува се Паша.
— Проклети да са — измърмори Макриянис. — Толкова са алчни и двамата. Но докато те се бият един с друг, някой трябва да се сражава с арабите.
— Донесъл съм ти малко пушки, за всеки случай.
Младият воин се усмихна.
— Огледай се, Паша бей. За да спечелим, ни е нужно нещо повече. Стените са порутени и нямаме вода, а Ибрахим ни диша във вратовете и е готов да ни нападне всеки момент с десетхилядна войска.
— Вие колко сте?
— Хиляда и шестстотин. Но никой няма да си тръгне. Потопих им ладиите, за да не могат да избягат.
— И как не те убиха?
— Румелийците застанаха зад мен.
Единствените боеспособни войски на Гърция бяха волнонаемните банди, които сами избираха главатарите си. Партизанската война наистина бе донесла успехи през последните четири години, но срещу некомпетентните командири и войски на султана.
Ибрахим и воините му обаче бяха нещо съвършено различно, защото бяха обучени от дисциплинирани френски офицери. Те напредваха в наполеонов строй, стреляха по команда и бяха въоръжени с байонети, а кавалерията изчакваше удобния момент и доунищожаваше противника.
От дебаркирането си през февруари насам Ибрахим на два пъти бе влизал в схватка със значителни гръцки сили и двата пъти ги беше разбил.
От ден на ден Наварино ставаше все по-неприятно място за живот. Оръдията, бомбите и минохвъргачките на Ибрахим не даваха миг спокойствие. А французите превръщаха крепостта в развалини. Така че, освен да стрелят по противника, защитниците денонощно се опитваха ида поправят разрушенията. Водната дажба бе седем драма и изтощените воини с нетърпение чакаха да пристигне обещаното шестхилядно подкрепление.
Но гръцките главнокомандващи, разкъсвани от противоречия и интриги, си стояха в безопасност в Гърция, наблюдаваха Наварино през биноклите и не си помръдваха и малкия пръст. Лагуната бе задръстена от удавени, които се носеха по водата като жаби в блато по острова и в крепостта навсякъде се въргаляха трупове. Но помощ не идваше.
Ибрахим в същото време свали оръдията от корабите и нападна призори. Бранителите удържаха натиска. Сражението продължи цял ден и цяла вечер, докато накрая около полунощ турците се измориха и престанаха да стрелят.
Ибрахим изпрати двама парламентьори да искат капитулация, но гърците отказаха да се предадат, решени да се бият до последния човек.
През следващите дни той още два пъти праща хора, но и те се върнаха със същия отговор — което го постави пред дилема. Тъй като желаеше да не ожесточава гърците, а да ги направи свои поданици, беше решил да постъпи почтено с този гарнизон и така да улесни бъдещите си завоевания. И ако не беше английският лекар Юлиус Милинген, който, за да спаси собствения си живот, предаде крепостта като осведоми Ибрахим за липсата на вода и храна, хората вътре може би щяха да го заблудят за силите, с които разполагаха.
След като научи за окаяното им положение, Ибрахим струпа на брега още войски и ги разпредели около целия форт, докато в това време Макриянис и хората му подсилваха отбранителните съоръжения и се подготвяха за поредното нападение. Призори бе изпратен последният парламентьор, който запита защитниците дали ще капитулират.
След предателството на Милинген мнозина бяха изгубили Надежда. Нямаше храна и вода. На привършване бяха и мунициите. След гласуване решиха Макриянис и Паша да отидат да преговарят за условията на капитулацията.
Ибрахим ги прие във великолепната си шатра.
До него стояха двама ординарци, които крепяха ръцете му церемониално вдигнати като израз на величие. Но тлъстото му туловище и сипаничавото лице изобщо не допринасяха за подобно внушение.
— Откъде идвате? — попита той.
— От Румелия — отвърна Макриянис.
— От Навплион — обясни Паша на гръцки.
— Агентите ми ме осведомиха, че си французин — прекъсна го Ибрахим, — макар че приличаш точно толкова на разбойник, колкото и останалите. Защо не работиш за мен, вместо за тези хайдуци? Ще ти давам сто пиастра месечно. Аз имам двеста френски офицери.
— Негово Височество е твърде любезен — отвърна вежливо Паша, — но аз съм привързан към Макриянис и шегичките му.
— И през последните дни ли се шегува, гяур? — иронизира го Ибрахим и огледа покритите му с барут дрехи, отслабналото му тяло и изпитата от глад небръсната физиономия.
— Позабавлявахме се — отвърна непринудено Паша.
— Достатъчно ли се позабавлявахте, че сте дошли да говорим?