— О, не! — Заля я вълна на отчаяние. По пътя бе обмислила всичко и Паша се бе оказал единственото им спасение.
— Той нареди да ви настаним, милейди — обясни бързо Иполит, виждайки разочарованието й. — Нека ви отведа в кабинета на Вато, а след това ще пратя да повикат Жул. Той управлява домакинството, когато господарят отсъства.
— Паша надалеч ли е заминал? — обади се Крис, увиснал на ръката на майка си.
— Да, съкровище. — Трикси се опита да запази спокойствие, макар че светът около нея се рушеше.
— Хайде да идем при него, мамо! Аз го харесвам. Той ми носи играчки.
Дърдоренето на хлапето й помогна да приеме някак поредното разочарование от съдбата.
— Боя се, че Паша е твърде далеч, а ние не можем да пътуваме толкова дълго. — С нашите ограничени средства, добави тя наум, тъй като парите им почти се бяха стопили след прибързаното напускане на Англия. — Хайде, съкровище — подкани го Трикси и тръгна към Иполит, който стоеше на вратата на кабинета, — да видим какво ще ни каже Жул.
Жул я приветства любезно.
— Добре дошли в къщата на мосю Дюра. Моля ви, чувствайте се тук като у дома си. Да ви приготвим ли нещо за хапване?
— Да, Благодаря. Крис е гладен. Откакто напуснахме Англия, никъде не сме сядали да хапнем на спокойствие. Паша дълго ли ще отсъства? — попита тя, защото това бе единственото, което я интересуваше за момента.
— Никой не знае, милейди, но предполагаме, че ще остане на бойното поле поне няколко месеца. За нас обаче ще е удоволствие да се настаните тук, докато се върне.
Невъзможно, реши Трикси, та тя бе почти непозната за тези хора.
— Не знам… Не знам дали…
— Защо първо не се нахраните, а след това ще го обсъдим. Синът ви вероятно ще хареса колекцията от кораби на господаря и ще ни даде възможност да поговорим.
— Благодаря… Много ви благодаря — отвърна тя и се усмихна признателно на нисичкия очилат мъж с посивяла коса. — Крис наистина много се интересува от кораби.
След като се нахраниха и детето се заигра в библиотеката, Жул поднесе чая и поиска позволение да седне с вежливостта на човек, запознат много добре със социалната йерархия. Поклони се, след като тя му разреши, и се настани. Любезно обаче отклони поканата да си налее чай, тъй като това бе твърде фамилиарно и противоречеше на етикецията.
— Господарят Паша би желал да се възползвате от гостоприемството на дома и персонала му, колкото време ви е удобно, милейди — започна той и й наля чай, след което сложи две бучки захар, сякаш Паша и за това бе оставил инструкции. — Така че сме на ваше разположение. — Тактично не я осведоми за писмото на Уил, което бе пристигнало предишния ден. И че в кантората на Дудо вече знаят за случая.
— Аз… Не знам… какво точно ви е разказал Паша…
— Като негов майордом, милейди, аз се грижа за всичко в най-големи подробности. Така че, следвайки задълженията си и изпълнявайки неговите заповеди, съм изцяло на ваше разположение.
— Колко мило от негова страна — изрече Трикси и почувства как гърлото й се стяга и от почтителността на Жул, и от благосклонността му.
— Не знам как да ви го кажа, но аз се боя за живота на сина си. Макар че, щом Паша не е тук, всъщност…
Чудех се дали ще ви е удобно да ме свържете с Шарл Дудо.
— Позволих си да се обадя в кантората му веднага щом пристигнахте — осведоми я Жул. — За съжаление ми съобщиха, че мосю Дудо е на почивка в Копенхаген.
— Копенхаген? — възкликна Трикси.
— Точно така реагирах и аз, милейди. Твърде необичайно направление. Очевидно приятелката му е пожелала да я придружи за пролетното й пазаруване. Щял да се върне след две седмици.
— Може да се окаже твърде много време. Паша би ли, сметнал за нахалство от моя страна, ако се свържа с родителите му? Оставил ми е и техния адрес.
— Ще ми се да бях вестител на по-добри новини, милейди, но възрастните Дюра са на лятната си вила в Сибир.
— О, Господи! — Почувства се жалка и самотна. Тъкмо се надяваше, че мъчителното странстване вече е приключило.
— Позволете да отбележа, милейди, че нашите хора са напълно способни да опазят сина ви.
— Боя се, че има още нещо, Жул — изрече нервно Трикси и докосна поред чашата, лъжичката и покривката, — възможно е хората, които искат да навредят на сина ми, да са предприели някакви юридически действия срещу мен във Франция. — Скръсти ръце, за да успокои нервния танц на пръстите си. Чудеше се дали могат да я арестуват в дома на Паша. Щеше ли персоналът да спре полицията? Какво щеше да стане в такъв случай с Крис? Главата й преливаше от въпроси без отговори.