— Сигурен съм, че от кантората на мосю Дудо ще ви осигурят адвокатска защита — отвърна спокойно Жул. — Ще повикам някой от съдружниците му, за да поговорите. Междувременно ви предлагам баня, чисти дрехи и малко почивка. Сигурно сте изтощена.
Умората я победи изведнъж. Отвсякъде я обграждаха смъртоносни заплахи. Клоарови и Гросвенърови само чакаха да падне в капана им, за да я разкъсат на парчета и да отнемат сина й.
— Много съм уморена — съгласи се тя безропотно.
— Почивката винаги помага за решаване на проблемите — успокои я Жул. — Ще се погрижа, когато се събудите, някой от офиса на мосю Дудо да ви чака. Ще позволите ли на малкия да вземе няколко корабчета горе?
Стаята, в която я отведе, бе светла и просторна, с изглед към Сена, украса в стил рококо и деликатни мебели в приглушени цветове. Прекрасна стая с прекрасен изглед. Но след като сложиха Крис да спи и Жул и прислужничките се оттеглиха, Трикси се сви на разкошното легло, загледа се в прелестните грации, които танцуваха сред гирлянди от рози върху таблата, и се предаде на отчаянието.
Защо на мен, помисли си тя, обзета от самосъжаление, и сълзите й рукнаха. Защо заради няколкото прекрасни месеца с Тео трябваше да бъде съсипан животът на едно дете? Не й ли се полагаше поне малко спокойствие? Винаги ли щеше да страда от Гросвенърови? Не бе молила никого да я продава за няколко акра земя, нито някога бе желала да я омъжват за съпруг чудовище.
Сълзите обаче скоро отстъпиха място на яростното негодувание. Защо трябваше да жертва живота си или този на сина си? Изтри очите си, изправи се и стана от леглото. Отиде до умивалника, наплиска си лицето, избърса се и реши, че ще преодолее и тази опасност, както бе преодолявала и предишните. Винаги бе отказвала подаянията на Гросвенърови и бе превърнала коневъдството в начин на препитание, колкото и несигурно и скромно да беше. Защо да не се справи и с това? Но сега враговете й бяха обединили силите си, за да направят живота й във Франция и Англия почти невъзможен.
Изведнъж й дойде идеята да отиде в Гърция. Там наистина щеше да е далеч. Освен това от млада копнееше да разгледа и да поброди из тези романтични места.
Пътуването до Гърция обаче щеше да излезе изключително скъпо, а тя не разполагаше с достатъчно средства. Пък и Жул й бе предложил убежище. Трябваше да е доволна, Когато Шарл се върнеше, щеше да говори с него как да се предпази от Клоарови, Тревогата й малко се разсея.
Проблемите вече не й се струваха толкова страшни. Част от дилемата бе разрешена — тя и Крис щяха да се възползваха от гостоприемството На Паша. Беше й го предложил като приятел и в този момент не можеше да си позволи да демонстрира гордост за сметка на безопасността на сина си.
— Еврика — измърмори тихо наетият от Жером Клоар мъж и вдигна поглед от списъка на чужденците, влезли във Франция. Има късмета да я открие преди колегите си, а допълнителните пет хиляди франка очакваха онзи, който намереше доказателство, че Беатрикс Гросвенър е във Франция.
Жером Клоар бе видимо доволен от новината. Подобаващо възнаграденият Пол Шефлър прибра премията в джоба си. Следващата точка в плана на Клоар бе откриването на точния адрес на лейди Гросвенър в Париж. Затова той каза:
— След като я намерим, ще имате ли нещо против да… похитите детето, ако се наложи? Вие… или някой ваш познат.
Пол Шефлър подпря брадичката си и се втренчи през бюрото в настоящия си работодател.
— Колко?
— Петдесет хиляди франка.
Парижката мутра не си направи труда да любезничи.
— Половината сега, другата половината, след като ви предам детето.
— Не — отрече Жером. — Не го искам. Ще го отведете в провинцията. Сега ще ви платя една трета, още една трета, когато го отвлечете, й последната трета, когато го доставите, където ви кажа. Времето ме притеснява. Трябва да стане възможно най-бързо.
Магистрат Клуе бе постановил парите да бъдат изплатени на наследника на Жерико до месец.
— Дайте ми тогава една трета и да тръгвам. — Шефлър се надигна от стола. Костюмът стоеше идеално на огромното му тяло. Можеше да мине за борсов посредник.
— Ще получите първото плащане, след като разберете къде е момчето.
— Става. Ще бъда тук най-късно утре следобед. — Протегна ръка. — Удоволствие е да работя с вас, мосю Клоар.
Жером се поколеба, но реши, че не е благоразумно да обижда човек като Шефлър.
— Удоволствието ще е взаимно, когато момчето бъде похитено, мосю Шефлър — изръмжа той.
Когато Трикси се събуди, Жан-Пол я чакаше в кабинета на Вато.