— Радвам се да се видим отново, милейди — изрече той любезно. — Доколкото разбирам, Клоарови са ви отровили живота.
— Опитаха се дори да отвлекат сина ми. Надявах се Паша да е тук… Или Шарл…
— Ще се справим с Клоарови въпреки отсъствието на Шарл. Паша говори с него, преди да замине. Жан-Пол продължи с обяснението на правните процедури, с които щяха да попречат на Клоарови. — Междувременно ви предлагам да не напускате къщата. Докато не видим Клоарови в затвора или напълно обезвредени, за вас най-сигурното място е тук. Не се тревожете — добави той припряно, като видя изражението й, — персоналът на Паша е голям и добре обучен.
Трикси направи опит да се усмихне, но се получи само някаква гримаса.
— Още не мога да повярвам, че някой иска да стори нещо лошо на сина ми. Опитвам се да съм спокойна, но споменът е прекалено пресен, а това, че са наели ловци на глави от Боу Стрийт, ми говори, че преследването продължава. Дори си мисля дали да не ходя с, пистолет.
— Не е нужно, милейди. Но като допълнителни предохранителни мерки ще кажа на Жул да нареди в къщата да не бъдат допускани никакви непознати.
— Можем ли наистина да ги спрем? — запита Трикси с болка и надежда, че кошмарът някога ще свърши.
— Разбира се. След като изляза оттук, отивам право при съдия Клуе. Ще ги спрем, мадам, обещавам ви.
— Толкова съм ви признателна. Надявам се един ден да мога да се отблагодаря. — Чувстваше се много неудобно.
— Моля ви, имаме огромното желание да ви помогнем. Притесненията ви за пари са напълно безпредметни. Паша ни е приятел, а вие сте негова приятелка. — Усмихна се, грациозен и очарователен. — Оставете това на мен.
Колко прекрасно, помисли си тя, след като той си тръгна. Значи само трябва да си приятел на Паша и светът е в краката ти. Намръщи се леко при мисълта за ролята си на приятелка на Паша, но не можеше, а и не искаше, да отрича пред себе си колко чудесни бяха дните, които беше прекарал при нея. Така че, дори останалите да я смятаха за негова бивша любовница, сега, въпреки отсъствието си, той й осигуряваше необходимата безопасност.
Вечерта бе приятна и изпълнена с домашен уют, доколкото това можеше да се постигне в градска резиденция с четиридесет стаи и шестдесет човека персонал. Но малката трапезария с изрисуваните по стените птици и пеперуди бе проектирана от архитекта на Ришельо с изключителен вкус. По време на вечерята Крис й описа в подробности всички стаи и целия персонал. Икономката на Паша веднага го бе взела под крилото си и докато се хранеха, той побърза да осведоми майка си за ежедневието в слугинските помещения. Явно се беше приспособил към новата обстановка с лекотата на дете и това донякъде облекчи притесненията на Трикси.
Тази нощ за пръв път от дни насам тя спа спокойно и цялата мъка на света за малко се вдигна от раменете й.
А когато се събуди, в съзнанието й не се промъкна сковаващият страх. За спокойствието й се грижеха Жул и Жан-Пол. И Паша, макар и отдалеч.
— Тази сутрин говорих при зарзаватчията с една младичка прислужница от домакинството на Дюра. Купуваше ягоди за новите гости. — Пол Шефлър информираше Жером Клоар. — Явно са пристигнали вчера. Момчето Кристофър ли се казва?
— Много добре — изръмжа Жером и вече му се свидеха парите, които трябваше да похарчи за толкова елементарна задача. — То и аз можех да я намеря.
— Но не го сторихте, нали? Освен това бързахте, ако добре си спомням.
— Да, да, а вие, предполагам си искате парите.
— Аз пък предполагам, че искате да отстраня момчето от пътя ви. И това е причината да сме партньори, мосю — отвърна мазно Шефлър. — Шестнадесет хиляди, шестстотин шестдесет и шест франка, ако обичате.
— Можете ли да го свършите веднага? — Жером се наведе през бюрото и сбърчи вежди.
— По добре от вас, подозирам, или ще се наложи да си търсите друг съучастник за тази мръсна работа — рече нехайно Шефлър, напълно уверен във възможностите си. — Кажете къде искате да отведа момчето.
— При една дама в Арл. Ще ви дам адреса.
— Това е много път.
— Тя е дискретна.
— Ще трябва да упоим хлапето, иначе ще привлече цялата жандармерия с писъците си.
— Направете, каквото е необходимо — изрече грубо Жером. — Не ме интересуват методите ви. Просто се погрижете всичко да е както трябва. За предпочитане още днес. — Малко преди това, в обезпокоително ранен час, бе получил писмо от Клуе. Зачуди се дали появата на лейди Гросвенър в Париж няма нещо общо с дневния му режим. Магистратът даваше срок до петък следобед да докаже, че е прехвърлил определените средства.
Шефлър видя нервността му. Хората от неговата професия бяха специалисти по долавянето на паниката. И тъй като Жером Клоар бе твърде безскрупулен, за да има съвест, явно притесненията му се дължаха на нещо друго. Пари, предположи Шефлър, нямаше какво друго да е. Реши да се възползва от ситуацията.