— Ако искате момчето още днес, ще струва повече.
— Абсурд.
— Съжалявам.
— Ще намеря някой друг.
— Моля!
— Мамка ти изнудваческа!
— Ако ще си разменяме обиди — измърмори Шефлър, — се сещам за няколко епитета по адрес на хората, които плащат за отвличането на малки деца, за да ги продават.
— Бизнес.
— Моето също.
— Колко, да те вземат дяволите?
— Сто хиляди франка, половината сега. Защото не съм убеден, че мога да ти имам доверие. Другата половина, преди да тръгна от Париж. Ще изпратя един приятел да ги вземе — в случай че ти хрумнат някакви идеи, които не ми се нравят. Само не забравяй, че момчето ще е при мен и съвсем лесно може да бъде върнато на мама.
След като Жером отброи неохотно парите и ги побутна към него, Пол изрече бавно:
— Това дете ти струва цяло състояние. Сигурен ли си, че не искаш и майката? На същата цена.
— Само момчето, благодаря — изръмжа бясно Жером, натъртвайки всяка сричка. — Изчезвай!
Градината пред кабинета предлагаше свежест и слънце и след сутрешните занимания Крис се зае да помага на възрастния градинар в саденето на бегониите. Трикси на няколко пъти беше изразила възхищението си, но всяко цвете изискваше ново одобрение и окуражаване. Колко са мили всички, помисли си тя, докато наблюдаваше как старецът напътства плахите стъпки на Крис в градинарството. А и икономката сутринта му разреши да закусва при нея, в помещението под стълбите — приключение, което той описва часове наред.
— Мамо, мамо, ще садим рози тук, отзад — извика малко след това той и махна с изцапаната си с пръст ръчичка към бараката за инструменти край оградата. Седналата под едно цъфнало ябълково дърво, Трикси вдигна поглед от книгата, усмихна се и му махна. Колко е лесно, помисли си тя, да се остави на грижите на хората на Паша. Всеки от многобройните слуги предугаждаше и най-незначителното й желание; дори не й позволяваха сама да си отваря вратите.
Жан-Пол се беше отбил тази сутрин и я бе осведомил за писмото на Клуе до Клоар. Жул й бе предложил, ако има желание, да поеме управлението на целия персонал. Тя се изуми дали обсипваха с такова щедро внимание всички бивши любовници на Паша. Но отклони предложението, което предизвика усмивка на обикновено сдържаната му физиономия. Явно остана облекчен. Отново се зачуди какви ли инструкции бе оставил Паша.
Мислите за него й навяваха сладостни спомени за омайното време, което бяха прекарали заедно, и така, унесена в мечти, не забеляза веднага липсата на детското бърборене. Докато осъзнае напълно това странно усещане, изминаха още няколко секунди, след което се огледа.
В градината цареше зловеща тишина, дори радостните птичи песни бяха затихнали.
Заля я внезапна паника.
— Крис! — изпищя тя и захвърли книгата. Скочи и се затича към бараката за инструменти. Виковете й за помощ отекваха в малкото пространство и разтърсваха следобедната леност. Сърцето й лудо заби. В душата й нахлу вледеняващ страх. Молейки се да не е закъсняла, тя изтича зад бараката и изведнъж се сблъска с някакъв огромен мъж в облекло на градинар, който носеше отпуснатото тяло на Крис към оградата. Въпреки тези ужасяващи обстоятелства почувства известно облекчение.
Още не беше успял да й отнеме сина.
Преметнал детето върху рамото си, мъжът стъпи на един варел с дъждовна вода и посегна към ръба на оградата, за да се прехвърли. Трикси се метна като разярена тигрица и се вкопчи в него, защото осъзна, че ако той успее да скочи от другата страна, ще изчезне завинаги. Сграбчи крачола на панталона му, задърпа го с всичка сила и се развика за помощ.
Похитителят се опита да се освободи, но тя го задържаше със свръхестествена сила. Мъжът залитна за миг и почти изгуби равновесие, обаче след това се закрепи и яростно зарита, забивайки петата си в гърдите й.
Прониза я невероятна болка, която почти замъгли съзнанието й. Но не отпусна хватката. Въпреки раздиращата агония инстинктът й продължи да действа на подсъзнателно ниво и да предава сигнала от мозъка към пръстите. Дръж го, не го пускай, заповядваше първичното, каквото и да става, не го пускай. Разбираше, че ако го пусне, със сина й е свършено.
Вкопчи се в крака на мъжа с цялата си сила: Повръщаше й се от болка. Пред очите й затанцуваха светлини. Кокалчетата на пръстите й побеляха от усилието. Ще трябвала ме убиеш, за да ми вземеш детето, или да преметнеш и двама ни през стената, крещеше цялото й същество.