Заповедите на Паша бяха изрични — лейди Гросвенър трябваше да се чувства възможно най-добре, затова се разбраха Жул да я придружи. Той веднага започна подготовката за пътешествието, тъй като беше наясно, че макар да бяха дадени с обичаен тон, инструкциите на работодателя му не търпяха никакво свободно тълкувание. Паша никога преди не бе нарушавал принципите си заради жена. Жул подозираше, че зад тази необикновена щедрост се Крис нещо повече от приятелство.
След като лейди Гросвенър вече бе изразила желанието си, от него се искаше да организира пътешествието до Гърция без никакви спънки.
Първата му работа бе да напише писмо на Паша, с което го информираше за намеренията на дамата. Изпрати го по един от конярите, като му нареди да препуска до Марсилия с всичка сила. Надяваше се да пристигне преди тях, защото никога не бе сигурен точно в каква дамска компания ще завари господаря си, а предпочиташе да не се забърква в конфузни ситуации.
Глава 9
Единствената конфузна ситуация в Гърция в момента бе, че двеста двадесет и седем гръцки партизани се готвеха да влязат в схватка с дванадесет хилядна, обучена от французи войска на Ибрахим, четирихилядна кавалерия и десет английски оръдия.
— Колкото и да не съм религиозен — изрече със сарказъм Паша, докато разглеждаше строената войска иззад една порутена стена в Мелниците на Лерна, — съвсем сериозно се замислям дали вашият поп да не ми даде последно причастие.
— Разполагаш с много време, приятелю — отвърна нехайно Макриянис, облегнат на стената. — Турците няма да си помръднат задниците в този пек. Но причастието все пак няма да ти навреди. А ако молитвите му не те опазят, може да го стори точният му прицел. Страхотен стрелец е.
Малката войскова част се бе трудила цели два дни, за да подготви терена за нападение. Мелниците бяха натъпкани догоре с храна и боеприпаси, които гръцките кораби бяха плячкосали от турците, и сега Ибрахим се беше върнал, за да си ги прибере.
Той Не знаеше, че тук се намираше и по-голямата част от зърнения запас на Гърция, което превръщаше мястото в стратегически обект. То бе защитено от редути и стена, която се спускаше право в морето. Наблюдателницата беше подсилена с амбразури, а специални вади отвеждаха водата под кулата, за да не измират от жажда като в Наварино. Цялата околност бе толкова добре укрепена, че можеха да се бият до последния изстрел. И точно такова бе намерението на малкия партизански отряд. Защото, ако завземеха мелниците, щеше да падне и Навплион. Градът не разполагаше нито с водоизточници, нито с артилерийска отбрана.
— Ибрахим не помръдва от шатрата си — измърмори Паша и се взря към склона. — Много удобен начин за печелене на войни.
— Тоя няма да се размърда и като се скрие слънцето — отбеляза Макриянис. — Страхливецът си има хора, които да се бият вместо него.
— Защо нямахме армията на Колокотронис.
— Тя си протри обущата, докато тичаше да се спасява в — планината. Ние сме хората, които ще спасят страната.
Паша огледа езерото, градината и лазурносиньото море.
— Предполагам, че човек може да умре и тук, както навсякъде другаде.
— Когато някой твърдо е решил да мре — Макриянис присви очи, — рядко губи.
— Окуражаваща мисъл. — Паша се настани на сянка до стената. — Надявам се да е вярна. Събуди ме, като нападнат.
Викът «Турците, турците!» се понесе чак привечер. Бранителите заеха позиции и прицелиха пушките си към пъплещата по хълма войска. Първият залп откъм гръцка страна срещна вражеския набег и стройните редици се разпаднаха. Възползвайки се от това моментно колебание, партизаните се спуснаха от стените на крепостта като демони от небесата и нападнаха объркания авангард, размахвайки ножове и мечове.
Внезапността и ожесточението на гръцката атака разстрои редиците на турската войска и тя не нападна повторно. Чакаха Ибрахим.
Доста по-късно той излезе с още шест-седем реда войска, разгърна пехотата, постави кавалерията в готовност и подсили артилерийските позиции.
Малобройните защитници заеха постовете си, макар да разбираха, че шансовете им са нищожни.
Вече се здрачаваше, когато турците започнаха организирано настъпление. Ибрахим хвърли в битката още два взвода. Преодоля загражденията и изтласка гърците зад стената към морето. Те слязоха в окопите, прицелиха се и се приготвиха да загинат.
При следващото нападение се разигра отчаяна ръкопашна схватка. Горещината все още бе непоносима, едва се дишаше, а пушекът от мускетите се стелеше като мъгла. Турците постепенно превземаха позициите на малобройните защитници.