Намирам се на цял живот разстояние от Кент, помисли си тя, докато разглеждаше ладиите, гемиите, шхуните и крайцерите, френските фрегати, английските бригове, австрийските корвети и германските търговски кораби.
Целият свят сякаш се беше събрал в това пристанище. Жул нае водач, който ги преведе през гъмжилото до склада на Дюра, където възторжено ги посрещна Никос.
— Но Паша бей отиде да се сражава, и то надалеч — обясни той. — Ще се погрижа незабавно да му се изпрати съобщение.
— Ние ще отседнем в къщата — заяви Жул, — там ще го изчакаме.
Но в суматохата на войната съобщението така и не стигна до целта си, както не бе стигнало и предишното. Когато, след два дни Паша и Макриянис се завърнаха след успешен набег в Аргос, и двамата бяха в приповдигнато настроение. Хюсеин Джеритли, зетят на Ибрахим, бе разбит и обозът му бе пленен. Както повеляваше бойната традиция, половината плячка бе поделена между войниците, а това бяха купища инкрустирани със сребро пистолети, позлатени ятагани, богато украсени дългоцевни пушки, златоткани жакети и много пари — английски суверени, венециански цехини, австрийски грошове. Но най-великолепното бе харемът на Хюсеин Джеритли, петдесет красиви жени, които много се зарадваха на свободата си. Макриянис им бе обещал да ги върне по родните им места, което бе още една причина да му бъдат признателни и да настояват да му се отблагодарят лично.
Небето беше обсипано със звезди, луната огряваше залива под къщата на Паша, а въздухът ухаеше на цветя, когато войниците навлязоха шумно в двора. Дрезгавите и развеселени мъжки гласове се преплетоха в невъобразима какофония, тропотът на копитата деликатно пригласяше, на отсечената мъжка интонация, а сребристият женски смях допълваше веселата глъч.
Суматохата навлезе през отворените прозорци на първият етаж. От време на време се открояваше гласът на Паша, който даваше ясни и строги нареждания.
Тропотът се понесе към горните етажи и огласи спалните и гостната, където Трикси вечеряше в компанията на Жул, след като беше сложила Крис да спи. По време на почивка е позволена известна неформалност, така бе заявила тя и майордомът охотно бе приел доводите й.
Жул пръв долови шума на предстоящата веселба, тъй като добре познаваше господаря си, и затова се изправи и понечи да отиде при компанията, за да предупреди Паша.
Непрекъснато се отваряха и затваряха врати. Гласът на Паша доминираше над останалите, макар че говореше на непознат език. Изведнъж той се разсмя дяволито. Веднага последва женски кикот.
Някой се намеси с весел коментар и всички подхванаха триумфално и ликуващо песнопение.
Трикси застина. Твърде наивно бе забравила, че Паша никога не оставаше без компания — и по точно без жени. Страшно конфузно. Сега щеше да разбере, че го е последвала чак в Гърция и щеше да се чуди защо.
— Моля те, господи, нека подът под мен се разтвори и ме погълне!
Но тропотът на подковани обуща и звънът на шпори отекна откъм съседната стая, стигна до трапезарията и след секунда Паша се появи на вратата и обходи с поглед помещението. Приличаше на kapetan много повече от онези контета по улиците на Навплион, с разпусната по раменете черна коса, още по-мургав, с униформа, смесица от гръцки и западни одежди, истински воин от плът и кръв. Бялата му риза беше разгърдена. Жилетката с двата реда сребърни копчета му придаваше ориенталски вид, както и богато избродираният жакет. Два инкрустирани със сребро пистолета и кама допълваха внушението, затъкнати в червения пояс, омотан няколко пъти около кръста му. От парижкия джентълмен не беше останало нищо.
— Извинявай, че те обезпокоих — прошепна Трикси и си помисли колко беше сгрешила, че дойде. Той й изглеждаше напълно непознат.
Паша вече бе преодолял донякъде първоначалния си шок след думите, които беше разменил с Жул.
— Много се радвам да те видя отново — започна той любезно. — Надявам се, че Жул се е погрижил да пътуваш приятно. Ще ми кажеш ли какво те води в Гърция? — Изгледа въпросително майордома си, който върнеше след него.
— Сега си зает — изрече тя и порозовя от мисълта, че е излишна. — Ще ти кажа утре сутринта.